Аз съм онази, която те викаше без думи. Аз съм половинчата, разхвърляна, груба, стихийна. Аз съм онази, която те искаше, без да мисли. Аз съм тъмнината преди утрото.

    Аз съм онази, която вечно си търсеше мястото. Аз съм объркана, завеяна, безотговорна. Аз съм онази, която никога не се вписваше. Аз съм тишината преди тътена на бурята.

    Аз съм онази с различните чорапи. Аз съм вечният пътник, изследовател, вечният безверник. Аз съм онази с окъсялата пола. Нямах пари за нова.

    Аз съм онази с рошавите плитки, които ти обичаше да подръпваш нощем, преди да заспиш. Аз съм вечната страхливка, безумница, бунтарка. Аз съм онази със светещите очи, които ти обичаше да целуваш сутрин, преди да се събудиш.

    Аз съм онази с кривата усмивка, която ти толкова ненавиждаше. Аз съм онази, която вечно отказваше да ти се подчини и в същото време коленичеше прималяла в краката ти. Аз съм онази, която събираше сълзите ти в шепите си и от тях правеше жива вода. Аз съм тъжната, неразгаданата, полупрозрачната.

    Аз съм онази, която те целуваше с устни, продрани от мигове. Аз съм онази, която те докосваше с ръце, окървавени от времето. Аз съм онази, която тичаше към теб с нозе, износени от ходене. Аз съм онази, която летеше по коридорите на съществуването с криле, прекършени от безпаметност.

    Аз съм онази със скъсаните куфари. Много стари са. Не издържаха бремето на мечтите ми. И се разпаднаха. Аз ги заших. С твоите мечти.

    Аз съм онази с лицето без име. Много пъти го губих. Така и не разбрах дали е истинско. Накрая съвсем изчезна. И взех твоето име.

    Аз съм онази във влака без релси. Онази с незаключеното сърце, с невчесаната коса, с неадекватния поглед.

    Аз съм онази, лудата... До камъка. Там, под дървото. Край моста. При гарата. Никъде. Навсякъде.

    Аз съм онази в главата ти. Аз съм онази, която не ти дава миг покой. Аз съм онази, която те тласка напред по пътя. Аз съм онази, на която подари своето първо: „Любима...” и на която стискаше дланите, докато падаше.

    Аз съм онази със скъсаното яке, чиито джобове пазят още писмата ти. Аз съм онази, която още чака дъжда на моста. Аз съм онази, която гони снежинките. Аз съм неуловима, свободна, горда... като вятъра...

19.02.2009 г., София