Катя беше моя ученичка, навремето учих и баща ù Симеон, същия онзи Симеон, когото, поради славата на изкусен музикант и певец, наричаха славея на Сакар. Тя растеше в задружно и щастливо семейство. Безоблачно и радостно детство имаха те със сестра си Иванка, детство, което се радваше на грижите и обичта на родителите им - обикновени, честни, добри и трудолюбиви хора. Катя, подобно на по-малката си сестричка, беше даровито дете и ако смъртта, онази коварна и ненадейна смърт, не беше прекъснала полета ù, то тя може би щеше да израсне като много добър музикант и певец. Но, уви! Бе попарена от съдбата като нежен, току-що разлистил се рано напролет цвят. Тя знаеше много народни и други песни. Баща ù често я водеше със себе си на тържества и сватби. Катя бе невинно и чисто създание – горска самовила, с дълги, смолисточерни коси, с големи и дълбоки катранени очи, очи с детски чист и ясен поглед. С овално, леко мургаво личице, озарено от непринудена, сърдечно чиста усмивка, усмивка на невинна, ...