Катья
Убийте ме, но не мога да ви кажа от къде се пръкна това чудо на купона. Вярно че тарапаната беше голяма, но горе долу се знаехме всички. Правим малка фиеста на тавана. Трийсетина сме. Порядъчно накъркани. С вдигнати градуси и смъкнати задръжки. Но по него време се правеше любов а не война.
Да, но тая успя да впечатли и такива обръгнали купонджии като нас. Събу се по жартиери, мята едни огромни бюстове. Кикерчи се като обезумяла. Прегази всичките мъже и даже пияни другите мацки започнаха да я гледат на кръв. Казваше се Катья (с мяхкий знак) понеже била от руската аристокрация. Дядо и бил писар при Керенски. Такива ги разправяше, но блажени са верующите. Чакайте да ви я опиша малко, че е важно за повествованието. Представете си едричко момиче, дето има прекалено от всичко. Изрусена Анжела Дейвис, бяла като сняг, но толкова изрисувана и с такива мигли, че от близо беше направо страшна. Засега това стига.
То всеки човек изглупява понякога, но не съм очаквал такова нещо точно от копел ...