Той вижда кула, но си мисли, че вижда жена и това, в което са вперени очите му, наистина е жена, но той в нея вижда кула и си мисли, че така изглежда жената.
Разтърсва глава. Опомня се пред волана. Не шофира бързо, а уверено. Уверено мисли, уверени са и действията му. В сънищата си също е уверен.
Не разказвам негов сън, а нещо, което му се случи, разказвам, по начин, който той не разбра.
Тя е съвсем реална. От плът и кръв. Много свежа и със своите слабости. Поет може да рече, че очите ù приличат на юли, но те са просто сини. Може да рече, че косите ù са самодивски сеновали, храна за всички дихания, които препускат в нощта, която никога не свършва, но косите ù са просто руси. Не са поетични бълнувания обаче, че в нея по-често се виждаше крепостта и повечето осъзнаваха, че виждат крепост. Самата тя я беше изградила, защото трябваше, а беше способна да го стори. Както вече казах, той също виждаше кула. Висока и стройна кула, но се заблуди, че така изглежда жена и заблудата му попречи, ког ...