Кикимора

Ден XIV

  Йордан бягаше.

  Малко неща имаха значение в този момент. Йордан бягаше из кишавите декемврийски улици. Залогът бе живота му. Видя я да тъче.

  Из главата му се лутаха хиляди мисли. Надделя една. Дълбоките й зелени очи, които в момента пръскаха змийска отрова, а в началото му напомняха за екзотичен водопад на Карибите. Дългите й реещи се кестеняви коси и тези устни. Устни, който той горещо захапваше и желаеше. А сега събуждаха единствено метален вкус в устата му. Нежното и необременено от съвременните разкрасителни боклуци лице, бе нахлузило демонична маска.

  Йордан бягаше.

  Не усещаше парливите ръце на студа, които го прегръщаха изпод веещата се на морския вятър риза. Лицето му бе раздрано. От десния му лакът, рана капеше по снега. Държеше окървавен нож в ръката си. Посока нямаше. Искаше само да изчезне от апартамента си, в който пребиваваше древно славянско зло, дух от друго време и епоха. Да! Тя извика кикимората. Тя му бе подарила огромно огледало с масивна и избеляла бяла рамка. Както и 50’ инчов плазмен телевизор, на който Йордан след първоначалния шок от естеството на подаръка, искрено се зарадва. Но, маската...не бе виждал нищо подобно.

  Маската повика кикимората.

Ден I

-          Приятно ми е, Ирина.

  Може би, малко по-височко от вкуса му момиче. Стройни и с добре оформена мускулатура крака. В това Йордан вярваше, въпреки дънките, които носеше. Буйна кестенява коса, малки гърди. Но какви устни! Едва дочул името й, Йордан вече се наслаждаваше на техния допир, мекост и подчертана страст. Да, тя бе негова още същата вечер.

  След няколко висококалорични напитки и стандартния bullshit, с който превръщаше жените в покорни палета, Йордан се качи с Ирина в такси. Посоката бе Цветния квартал. Още там в колата, ръката му се приплъзна по гърба й. Носеше меки на допир бикини, които Йордан нежно хвана с два пръста и задърпа рязко, наслаждавайки се на въздишката, която огромните й устни изпуснаха там, на задната седалка. Десетина минути по-късно, вече я разсъбличаше в коридора на празния си апартамент. Не бе облечена по вкуса му, но какво значение имаше сега, след като малките и стегнати гърди се поклащаха ритмично при несръчните й опити да се отърве от ботушите си. Йордан пристъпи към нея. Ако имаше трети човек, то той би казал, че грациозните му, скъсяващи дистанцията между тях стъпки,  наподобяват тези на стаил се из храстите лъв, дебнещ плячката си.

  Малко хора се бяха докоснали до Йордан и още по-малко го бяха виждали, нахлузил животинската маска. Още една крачка и тя потръпна пред горящите му със страст сиво-зелени очи. Хвана я за косата, изви й врата назад и захапа долната й устна. Този път не бе само сластна въздишка. Пръстите му, заровени в бикините й, се намокриха. Блъсна стройното и невинно изглеждащо момиче в неоправеното си легло и си разкопча колана. Ирина се поизправи сред разхвърляните възглавници и завивки. Дясната й ръка бавно се спусна надолу между краката. Йордан се отърва от тъмносинята си риза и докато сваляше дънките, усети потръпващия от желание и отдавна втвърден пенис. Ирина засили движенията на пръстите си, вперила жадно поглед в оръдието на неговата първична и тъмна страна. Белите му боксерки се озоваха върху бюрото. Нахвърли се върху жертвата си. На лицето му играеше дяволита усмивка. Миг по-късно захапа малкото и розово, потрепващо от възбуда зърно. Пенисът му проникна в нея и тя забели очи.

   Ден III

  Йордан обичаше секса. Обичаше секса с много и различни жени. Нямаше строги критерии относно женските форми. Малки гърди с розови зърна; големи и увиснали; кафеви зърна с огромни ареоли; стегнати задници; окосмение между краката; прически; целулит; блондинки, червенокоси и дори с полуобръсната глава. Йордан бе видял от всичко и насладата никога не изчезваше. Харесваше му контрола, силата, която сияяше от него, когато се нахвърляше върху тях. Унижаваше ги, скубеше ги, биеше им шамари, покоряваше ги. Веднъж бе накарал една висока чернокоса, с котешко излъчване жена да излиже от паркета в стаята му покапалата от още силно възбудената вагина пяна.

***

  С Ирина го запознаха общи приятели. Тя имаше сестра с огромни цици, които Йордан смяташе да провери, дали са дело на майката природа или на пластичната хирургия. Същата вечер, когато видя Ирина на живо, тя свърши три пъти. Накрая задра по тапета му с нокти, оставяйки следи, в които сега, три дни по-късно Йордан се взираше.

  Пиеше сутрешното си кафе и размисляше върху току що получения от Ирина SMS. Искаше да се видят отново и й бил липсвал.

 „Лигави кучки!” - помисли си и се запъти към банята. „Кога ще разберат жените разликата между обвързване и секс за удоволствие?” - пусна кранчето на топлата вода.

Ден V

  Късо подстриганата й черна коса почти скриваше мятащия се на всички страни поглед на затворено в клетка за първи път животно. Йордан хвана двете й ръце в мощна хватка, която на следващия ден остави напомнящи за срамната, но и изпълнена с нечовешко удоволствие вечер белези. Малка черта красеше срамните й области, които той яростно блъскаше със 18см си член.  Не му пукаше дали я боли или не. Мекият и без целулит задник покорно отвръщаше на неконтролируемите му движения. Тридесет минути по-късно Йордан се изпразни върху гърдите, лицето и косата й.

  Той никога не се потеше по време на секс. Никога не се задъхваше и никога не пушеше цигара след това.

-          Не можеш да пренощуваш тук -  отсече, докато нахлузваше пижамата.

-          Ти, сериозно ли?!

  Гласът й още трепереше от двата последователни и разтърсващи всяка клетка в тялото й оргазма.

-          Ъъ, да – Йордан седна на стола пред компютъра и се зае да преглежда писма в пощата си.

  Реши да не бъде жесток до такава крайност, затова допълни:

-          Просто имам работа рано сутринта и не искам да те будя.

  Детска усмивка се разля по лицето на ...как й беше името...чернокосата с мекия задник и бразилската прическа.

-          Разбирам. Може ли да си взема душ? – тя се изправи гола и красива. Отлепи слепен за челото си кичур. Зърната й още бяха твърди.

-          Да бе, много ясно. Кърпите са ето в онзи шкаф.

  И докато се радваше на поклащащия се задник, вървящ надолу по коридора, Ирина прати поредния си SMS.

  Трябваше да се оправи с това момиче. Очевидно не разбираше от намек. Йордан обичаше да прави секс и да унижава жените, но не обичаше да ги наранява. Просто се отдръпваше. Кристина все още имаше силно присъствие в чернобялата му душа. Набра с нежелание десетцифрения номер и зачака. 11:26, петък вечер. Душът в кабината прогърмя. Все някога трябва да го смени или да извика майстор да го оправи.

Ден VI

 -  Виж сега...

-  Чакай, чакай. Искам да кажа нещо първа.

  Ирина засмука нервно бялото фрапе, облиза сочните си устни и отметна падналите кичури по челото си. Изглеждаше красива и естествена, макар и определено да нямаше вкус към дрехите и тяхното комбиниране.

-          Аз наистина те харесвам. Знам, че прекалих с последните SMS-и – Йордан кимна и сплете пръсти – Но знаеш ли какво, защо пък да не мога да ти кажа, че ми липсваш и че те обичам? Защо?

  Напушващия го отвътре смях направи място на бавно излизащия на повърхността като удавник инстинкт за самосъхранение. Имаше нещо налудничаво и опасно в това момиче. Трябваше да внимава какво говори.

-          Кой е казал, колко пъти трябва да се видим, за да те заобичам... нали...сексът беше супер...а аз, аз...кой е създал тези правила?

-          Чакай, спри се – Йордан положи ръка върху нейната. Ирина моментално млъкна и бузите й пламнаха с неподправена руменина.

  Йордан реши да каже истината.

-          Както знаеш, наскоро приключи почти тригодишната ми връзка с момиче, за което исках да се оженя. Без да навлизам в подробности (болезнен спомен се стовари тежко в задната част на черепа му), не мога да си позволя в момента да започна нова връзка, каквато ти очевидно желаеш от мен.

-          Това го разбирам, наистина.

-          Аз не мисля, че го осъзнаваш, обаче. Аз няма да те заобичам..

-          Но...

-          Сексът беше супер як, така е. Но това е, което мога да ти предложа в момента. Дай да опитаме да бъдем приятели.

-          Приятели? – искра блесна в лявото й око, затова и Йордан побърза да върне пак топлината по бузите й.

-          Ще продължим да правим секс, но...

  Така и не успя да довърши. Ирина скочи със скоростта на пума и го целуна. Йордан вече съжаляваше.  Същата вечер правиха секс. Тя свърши само един път. Това бе последният път, когато изпита желание да види Ирина гола.

Ден VIII

  Йордан пушеше, докато вървеше през непознат за него квартал. Тя се казваше Адриана и имаше малко, добре подредено едностайно апартаментче, за което плащаше нищожен наем. Симпатично ниско брюнетче с големи и все пак стегнати гърди. Същата вечер правеха секс четири пъти. Йордан не успяваше да се насити на малкия й стегнат задник, който против всички физични закони, поддържаше пищния й бюст.

  Вдигнал бе яката на якето си. Усещаше чукащата на вратата зима. Йордан искаше да помисли малко, да се освежи. Затова и не си извика такси. Пушеше и крачеше бавно. Адриана бе страстно момиче, което обичаше да получава това, което иска. Презервативи не бяха намесени, както и размяна на телефонни номера накрая. И двамата знаеха какво правят и му се отдадоха, като че ли бе последния ден на земята. Лудуваха и се дивяха на освободената си сексуалност. Правеха неща, от които на всеки католически свещеник ще му настръхнат косите. Накрая Адриана клекна покорно в скута на Йордан и му поднесе един от специалитетите си, а именно двадесетминутно ритмично орално удоволствие, което на моменти преминаваше през болка, събиране на чаршафите, викове, докато накрая не завърши в спермена експлозия в устата й.

  Йордан настъпа хвърления фас и си припомни вчерашната визита на Ирина. „Тотално хахо” – изникна в главата му.

*** (Ден VII)

  В десет сутринта, тя стоеше пред вратата му с прибрана на опашка коса, нескопосано подбран тоалет и два, опаковани в кафява хартия обемисти пакета.

-          Ще ми помогнеш ли? – попита тя, докато ги оставяше внимателно в коридора.

-          С кое? – Йордан още не бе изчистил съня от очите си.

-          Ами с третия подарък, той е долу в колата.

-          Какво? Какви подаръци, бе Ирина? К’во става?

-          Хайде, наметни нещо и слез.

  От опит Йордан знаеше, че е по-лесно да се съгласи и да не задава излишни въпроси. Затова нахлузи сивите си маратонки и я последва до Форда, на чиято задна седалка лежеше 50’ инчов плазмен телевизор.

  Не издържа.

-          Ти, добре ли се, бе? Какво е това?

-          Ами, видях, че нямаш телевизор в хола и реших, че... – звучеше твърде искрено, за да е лъжа. Звучеше като дете.

-          Решила си, да ми подариш телевизор за 2000 лв, просто ей така? Ти си ненормална, честно – смееше се и все пак й помогна да го изкарат от колата.

-          Ами, какво толкова?

-          Къде му е кашона?

  Първоначалната идея на Йордан да върне телевизора и да й върне парите, се стопи като снежен човек, попаднал по погрешка на тропиците.

-          Вкъщи е и няма да ти го дам.

  Лукава усмивка.

-          Добре, добре.

 Двамата качиха плазмата и Йордан веднага намери свободно място, заобиколено от високи палми, които все забравяше да полива. „Това вършеше Кристина” - помисли си несъзнателно.

-          А какви са другите неща? – попита с видимо любопитство.

  Ирина разкъса хартията, разкривайки бяла рамка с изкуствено захабена на места повърхност. 

-          Купила си ми огледало? Хахахаха. Не, просто не е истина.

-          Забелязах, че нямаш в коридора и така – нежна и искрена усмивка озари лицето й.

  Как можеше да унищожи всичко това? Минаваше 10 сутринта и животното в него спеше, притъпено от изтощителен секс с момиче на име Магдалена. Обръсната навсякъде, малко клющава, но с хубав задник. И тогава видя третия подарък. Статуетка. НЕ. Маска. НЕ. Не знаеше какво е. Дървено определено. Имаше женски черти и дълги коси, опасващи симетрично лицето и продължаващи до момент, в който се вплитаха в нещо като стойка, на което седеше цялото изправено. Очите бяха със затворени клепачи, големи устни и внедрени цветя в косите. Приличаше му на самодива.

-          Това, аз съм го правила. – гордо пристъпи Ирина до творението си.

-          Ти, си го направила? Това?

-          Да.

-          Не знаех, че се занимаваш с дърворезба.

-          Не си ме питал какво обичам да правя. 

  Съвсем леко като гълъбово перце, чувсто на вина накара Йордан да премигне няколко пъти и да наведе глава.

***

  Запали втора цигара. Прииска му се да има бира в другата ръка, но никъде не се мяркаха денонощни магазини. Не правиха секс след сутрешната й визита. Влудяваше го, че не може да я контролира. Но му беше и приятно. КОЙ, ПО ДЯВОЛИТЕ НЕ ОБИЧА ДА МУ ПРАВЯТ ПОДАРЪЦИ? Реално погледнато имаше нужда от телевизор; огледало никога нямаше да се сети да си купи, а дървена маска, статуетка...още по-малко.

  Това, в което бе сигурен – Ирина не е Кристина. И сексът вече му омръзваше. Да, бе дружелюбна и да,  имаше нежна кожа. Послушна като пале, но какво да прави с лудостта, която отдавна бе пуснала корени в малката й двадесетидвегодишна глава. Комуникацията с нея наподобяваше на такава с тухлена стена. Не, Ирина трябваше да си отиде. За миг се замисли, дали да не й върне всичките подаръци. Но, тя точно това ще иска. Да се занимава още с него. Пък и бе повече от сигурен, че телевизорът щеше да краси покрива на някоя боклукчийска кофа. Той поне гледаше порно на него. Абонира се моментално за кабелна телевизия и си пусна четиринадесет еротични канала.

  Стигна пред блока и му се стори, че в кухнята свети. Оставяше само една лампа включена, когато излизаше и това бе тази в стаята си. Малко вероятно изглеждаше майка му да е наминала и забравила осветлението. Докато асансьорът пъплеше нагоре до шестият етаж, Йордан не можеше да се отърве от усещането, че нещо не е наред. Светлината в кухнята не бе отблясък на изпития алкохол или пък на умора. И въпреки че не изпитваше страх по принцип, отваряйки нежно вратата, пристъпи с танцова стъпка на балерина в тъмния коридор. Да, в кухнята лампата светеше. Приплъзна се, колкото бе възможно предвид раздрънканите плочки в коридора и надникна. Кокалчетата на дясната му ръка побеляха.

  Кухнята бе празна, както и другите стаи. Единственият друг обитател се протягаше сънливо сред завивките в леглото му. Петнадесетгодишното кученце, порода чихуахуа.

  Тяхното куче.

  Нищо не липсваше и всичко изглеждаше така, както го бе оставил десетина часа по-рано, с едно единствено изключение. Отваряйки хладилника, Йордан забеляза измитите и подредени на стойката вдясно от него чинии. Зачуди се за миг. Кристина обикновено се грижише за апартамента. Това им бе уговорката: той работи, тя поддържа домашното огнище. Иронична усмивка изгря на лицето му. „Домашно огнище! Да бе да!” – помисли си и си наля бърбън във водна чаша.

  Образът на Кристина още държеше здраво мислите му в окови, но Йордан просто реши да отдаде измитите чинии на майка си, която навестяваше апартамента от време на време, преди всичко да полива цветята. „По дяволите! И това правеше Кристина!”

  Отпи и излезе на терасата да изпуши една цигара. Утрото напираше да пребори ветровитата нощ. Йордан нямаше как да знае, че не майка му изми мръсните прибори. Беше ТЯ.

  Ден IX

  Даниела хапеше края на възглавницата. Ръцете й бяха извити зад гърба, а задникът й - покрит с алени отпечатъци. Удоволствие и болка се преплитаха в нещо, което тя не вярваше, че съществува. „Защо филмите и книгите представяха една доста по...романтична и семпла представа за секса? „ - замисли се за миг и направи опит да се завърти, за да срещне погледа му. Йордан зарови главата й във възглавницата. Заддържа я така достатъчно дълго и когато най-накрая я освободи, Даниела се закашля от задух. Косите й бяха залепнали по лицето и пропити от пот. Йордан я завъртя с лекота и й заши шамар.

-          Не съм ти казал да ме гледаш, нали?

  Даниела само кимна. Не искаше да се възпротивява, не искаше да задава въпроси, не искаше като цяло да говори. Слабият й успех този семестър, финасовата тежест, бавно сриващата й се връзка, всичко това бе заключено с двойна верига в мазето на нейната съвест. Това, което желаеше повече от всичко в този момент, бе Йордан да не спира.  Рязка болка раздра мислите й и тя усети проникване в задника. За миг всичко причерня и постепенно агонията се разтла като сутрешна лятна мъгла и се трансформира в екстаз, хедонистична сладост, зависимост, за която не подозираше. „Аналният секс е супер!” – премина през главата й и тя му се отдаде, клатейки задника си в такт и хапейки долната си устна.

  Час по-късно Йордан загасяше умиращата си и задоволена страст в устата й. А след още един се наслаждаваше на чистия бърбън в чашата и саксофона на Колтрейн. Преди да заспи мина през кухнята. Погледът му се спря на препълнената мивка. До вратата на балкона се мъдреха гордо три препълнени зелени торбички с боклук. Йордан отпи от кутията с портокалов сок. Захвърли празната опаковка между торбичките и се запъти към стаята, докато разтриваше претъркания си член.

  Минути по-късно вече спеше, а Колтрейн продължаше да свири за своя Син влак. 

***

  Изкрещя! Подскочи в леглото си, като че ли 7.8 по скалата на Рихтер бяха залюлели земята. Но не бе земетресение. Мрачно спокойствие властваше над покоите му, което бе нормално откато Кристина си тръгна. Опипа с ръка темето си. Косата си беше там, но главата му пулсираше от болка. Почувства се като индианец от племето черуоки миг преди да го скалпират. Напипа ключа за осветлението и силната крушка го накара да замижи.

  Нямаше никой в стаята освен него и Буба разбира се, която го гледаше с настръхнали като на катерица космати уши. Йордан стана и отиде да провери входната врата. Заключена. Върна се в спалнята.

-          Какво бе, Бубе. Мммм, да не те уплаших бе, мила. Аууу, страхливата ми мишка такава – Буба продължаваше да гледа уплашено, докато Йордан я чешеше по коремчето.    

  Дъртото и изнемогващо вече кученце се оказа единствената истинска любов на Йордан. Толкова чиста и непорочна бе тя, че дори когато се изпикаваше насред стаята, той просто забърсваше старателно, докато продължаваше да й говори мили думи. Кристина вкара Буба в живота му преди месеци.

  Преди да угаси лампата, след като оскубаното място на главата му отдавна се бе превърнало в бегъл спомен, преминаващ в сън, Йордан се вгледа в дървената маска пред него. Между тънките клепкачи се показваха изразително гравирани дървени очи.

Ден XI

  Минаваше един през нощта и Йордан чукаше на задна висока блондинка в хола си. Буба повръщаше през целия ден и той не искаше никой да нарушава спокойствието й сега. Затова и затопли предварително хола с духалка. Саня, се казваше и бе с българо-руски произход. С фигура на манекенка, изцяло обезкосмена и без грам телесни мазнини. Дългата начупена коса, стигаща до кръста в момента го подлудяваше. Вееше се на всички страни, докато ръцете му бавно и сигурно оставяха белези по задника, където я стискаше. Не му харесваше толкова много, но бе тясна и тая коса...не го интересуваше дали бе истинска или не.

  Стържещ звук го изкара от сексуалния транс. За миг изпусна манекенския задник, загуби баланс и почти се строполи върху холната маса. Всичко това продължи пет секунди и на седмата вече, Йордан се взираше с празен и питащ поглед в пуснатия 50’ инчов телевизор.

-          Ти ли го пусна? – кресна на Саня.

-          Ннне, аз дори не знам къде е дистанционното – смирено отвърна запотената манекенка – Но ...

-          Млъкни за малко!

  В подобни на този момент, Йордан се вглъбяваше в себе си, гледаше в една точка и не обичаше да го безпокоят. Погледът му се закова на дистанционното за телевизора, спокойно излежаващо се върху самия него. Йордан изолира заобикалящата го реалност и се облегна на силноразвитото си чувство за трезва и обективна преценка. Нямаше логично обяснение.

-          Дани, аз..

-          Млъкни ти казах! – пръскаше гневни искри из стаята.

  Йордан запристъпва бавно гол към телевизора. Оная му работа все още твърда се поклащаше. Взе дистанционното и натисна червеното копче. Набиващият се в сетивата като клин в пън звук изчезна. В стаята останаха само двете голи тела и витаещия още аромат на пот и мускус. Потрепващата тежест между краката на Йордан взе решение вместо него и само след няколко минути, прекарани в мълчание, проникна дълбоко в русата манекенка.

  Последва вик на умиращо животно, когато цялата му дължина се приплъзна в тясната деветнадесетгодишна вагина, удряйки отвътре стените на шийката. Блондинката задра по захабената повърхност на дивана и отмятайки коси, се извърна срещу своя покорител с поглед, крещящ: „Не спирай да ме чукаш така...”

  Тридесет минути по-късно, задникът й все още потръпваше от желание, когато Йордан извади пениса си, за да облее жертвата със семенна течност. Телевизорът се включи. Раздиращия дразнещ звук не парализира оргазма му, но предизвика рязко обръщане и спермата потече слузеста по повърхността на екрана.

 Ден XII

-          Бубе, кученцето ми сладко. Какво става бе, кой е тук? Ще ходим ли на разходка?

  Още с прекрачването на входа, Йордан се отдаде на според мнозина от приятелите му лигава комуникация с миризливото, но супер симпатично чихуахуа. Само то докосваше чернобялата му душа и истински го изпълваше с безрезервна любов. Навлизайки в кухнята, Йордан се закова на мига. Всичко бе в строшени парчета от чинии. Малки остри керамични мини, разпръснати из четирите края на стаята.

-          Какво !!! Майка му, да еба! – не се сдържа.

  Как по дяволите чиниите са паднали от шкафа, защото прекрасно добре помнеше, че сутринта изми единствените три мръсни и ги сложи да съхнат. А, това! Това, определено не приличаше на останките на три чинии. Звънна на майка си, за да разбере безмълвен, че родителите му са на село и не са се вясвали от миналата седмица. Земетресение не бе усетил - другата логична причина. Но и нямаше следи за такова. Единствената щета бяха чиниите. Натисна червеното копче на телефона, заобиколен от строшени десет, може би повече чинии.

  Буба излая зад него.

 Ден XIII

-          Вярваш ли в полтъргайсти?

  Йордан отпи от бърбъна и издиша дим срещу събеседника си.

-          Това пък, откъде дойде сега? – отвърна строен младеж с необръснато лице, широки рамене и буйна коса, която определено говореше за хаос и тотално пренебрежение към всякакви козметични средства.

-          Ами, случват се разни неща. Как да ти кажа, супер смешно е, да знаеш.

-          Давай направо.

-          Счупени чинии, телевизорът се включва, а и почти съм сигурен, че някой ме оскуба, докато спях.

  Небръснатият запали на свой ред цигара, но дори и след няколко поредни дръпки, адекватен отговор нямаше.

-          Мисля, че вярвам. Разбира се, всичко което ме кара да вярвам в това, се е случило отдавна, когато съм бил малък. Затова и допускам, че детското ми въображение е пречупило истината.

-          Абе, човек, не се ебавам. Нещо се случва вкъщи, сериозно ти говоря.

  Разговорът продължи още час и премина през стандартните обсъждания на жени, преживявания, секс, филми, книги и прочие. Накрая малко преди полунощ, след половин бутилка изпита течност от Тенеси и кутия цигари, Йордан си тръгна. Разумът в него продължаваше да ръководи мисловните дейности. Седна пред компютъра и се зачете в сайт за паранормални явления. След доста прочетен bullshit, преминаващ през стандартните викания на духове и извънземни, се спря на кратка статия за славянски духове и митологични същества. Почти падна от раздрънкания си стол, когато прочете:

 „Кикимората е домашен дух, който се грижи за семейното огнище. Появата му се свързва с неподържане на чистота и ред, но може и да бъде извикан напълно умишлено. Отваря шкафове, подрежда и измива домашните съдове. Понякога троши неща, когато е ядосана...

  ТЯ!

 „...и в къщата  е мръсно. Скубе малките деца по косите, докато спят. Обитава печката или мястото зад нея. Също така може да живее и в комина.”

  Напълно достатъчно му дойде, за да настръхнат редките косми по ръцете му. Откакто Кристина изчезна от живота му, Йордан позанемари къщните задължения. Абсолютно всичко странно, на което не обърна необходимото внимание, в момента изплува в главата му. Но защо сега и защо тук? Продължи да чете. Към малкото достъпна информация имаше два прикачени файла. Единият бе на статуетка или маска, направена от дърво, изобразяваща младо момиче с дълги коси.

 „Статуетката може да извика кикимората в дома ви”, гласеше текста под снимката.

  Йордан скъса почти четвъртвековната си устойчива връзка с разума. Другият файл бе изображение на КИКИМОРАТА!

  Рисунка от някой си ... Иван Билибин, руски илюстратор, силно вдъхновен от славянския фолклор. На пръв поглед изобразявяше напълно обикновено селско момиче. Фуста, престилка, забрадка, дълги руси коси, спускащи се почти до кръста й. Няколко неща изглеждаха повече от притеснителни около кикимората. Първо – имаше видима гърбица; второ – краката й бяха кокоши; трето – това, което се подаваше от кърпата за глава, не бе лице на човек. Муцуната бе издължена, напомняше малко на клюн на чайка. Завършваше извита нагоре. Очите бяха малки и почти не се забелязваха.

  Йордан щеше да продължи да се взира в изображението от далечната 1934г., ако жалният глас на Буба не го разсея. Идваше от коридора. Само след миг, Йордан се втурна да спасява единствената любов в живота си. Изправи се пред най-ужасната гледка, на която бе присъствал в скромния, осеян със сексуални подвизи земен път. Часовникът в коридора показваше 2:25.

Ден XIV

  Буба бе прикована за входната врата с кухненски нож.

  Йордан преодоля напиращите сълзи и се втурна към нея, само за да присъства на последните й няколко мига на тоя свят. Кученцето издъхна с празен поглед, вперен в очите му. Нещо прещрака в кухнята и той се изправи пред локва от кучешка пикня и изпражнения по плочките в коридора.

-          Тъпа славянска курва! Това е само куче, по дяволите! – в друг един момент от живота си, щеше да се смее над ситуацията, в която се обръщаше към древен славянски дух. Или може би псуваше Ирина, която бе напълно способна да открадне ключ от дома му. 

  Сълзите бяха дали път на изпепеляващ гняв. Навлезе в кухнята. Знаеше къде е ТЯ. Заставайки пред вратата на фурната си, Йордан осъзна, че в едната ръка държи окървавения нож, с който бе убито кучето му.

  Тяхното куче.

  За момент протегналата се ръка спря, като че ли разбираше абсурдността на ситуацията, но спомена за празния поглед на Буба, взе надмощие. Йордан отвори вратата на печката, за да се изправи пред още по-нереална картина.

  Вътрешностите на този метален термичен звяр, покрити с черни засъхнали мазни пръски и очернени парченца, от това, което някога е било храна, разкриха зейнала дупка. Повърхността бе цъфнала в подобие на орхидея, разкривайки мъртвешка тъмнина в центъра. Можеше спокойно да си провре главата през дупката.

-          Курва такава! Майка ти, ще еба! – изкрещя Йордан и се зае с почти непосилната задача да измести печката, която тежеше три пъти, колкото него.

 Ирина отдавна се превърна в бегъл спомен. Йордан съвсем забрави факта, че именно тя му подари маската. В момента той беше хванал за ръка най-добрия си приятел – гнева. Опъвайки всяка жила в здравите си ръце, Йордан отмести фурната. Наклони я към себе и отскочи, оставяйки я да се строполи с оглушителен трясък на метал в мрамор и счупено стъкло.

  Часът бе 2:42 сутринта.

  Отдъхна за миг и се вгледа в невъзможната дупка в стената зад нея. Изглеждаше все едно, къртица с човешки размери я е изкопала. Запалката в ръката му разкри, че там където зееше ямата, би трябвало да е тоалетната от другата страна. Разумът отдавна бе склонил глава пред отмъстителната сила, която накара Йордан да залази надолу по изкопания коридор. Ножът все още се подаваше от ръката му. Времето забави своя ход и той нямаше никаква представа, колко време се извиваше като червей в тунела. Частица от него извика в съзнанието му картината на бягството на Анди Дюфрейн от Шоушенк, което предизвика мимолетна усмивка. „Поне няма лайна тук!” – помисли си и веднага разтърси глава, връщайки си предишното изражение на лудост, гняв и омраза към това...нещо, което уби кучето му.

  След цяла една вечност, продължила няколко минути, земята под нозете на Йордан изчезна и той се строполи на твърда почва. Не беше кална, но покрита със...Това не може да бъде!...слама. Изправи се пред ужасно сюреалистично съновидение. Попаднал бе в помещение, кирпичена стая. Камина в единия ъгъл, в която цепениците горяха и хвърляха демонични отблясъци по оскъдната мебелировка. Имаше и легло, нескопосано сковано от дървени греди и покрито със слама. Изведнъж пламъчетата трепнаха и Йордан бе сигурен, че вижда в тях неистово крещящо за помощ човешко лице с изкривени черти. Раздвижване в знойния и стаен въздъх го накара да се обърне и да се изправи пред кикимората.

  Ножът падна от ръката му.

  Това, което видя заличи гнева и омразата, оставяйки на повърхността само лудост и викове на осъден на клада еретик. На стан, разположен на пет метра от него, същество от друго време и реалност тъчеше. Кокошите крака натискаха ритмично дървен педал разположен под машината. Всичко почерня в главата на Йордан. Буба, Ирина, жените, секса, счупените чинии, дори Кристина, всичко изгоря и остана само инстинкта му за съхранение. Това и внезапно изникналото в главата му последно изречение от статията за кикимората.

„...ако видиш кикимора да тъче, смъртта е близо за теб”

  Кикимората вдигна глава и Йордан кръстоса поглед с ужаса. Това срещу него, нямаше лице. Малки златисти очички, но под тях нямаше нос и уста. То бе издължено и приличаше на клюн. Дълги хаотично разположени косми висяха от зурлата на кикимората. Косата – дълга и руса се спускаше до кръста. Дълги и заострени уши се подаваха от червеникава забрадка, заедно с малки извити рога.

  Мравояд!!!

  Създанието продължаваше да тъче, докато погледът му събуди в Йордан всички прашни и вехти детски кошмари. Нямаше нищо чак толкова страшно в образа й и точно това го влудяваше. Просто жена-кокошка-мравояд с жълти очи, която тъче, по дяволите!!!

   Вледеняващият крайниците му ужас отстъпи на гнева от загубата на Буба и Йордан затърси с крак падналия нож на земята. Вдигна го след миг, продължил цяла вечност и застана пред кикимората, която вече не изглеждаше толкова невинна. Педалът замръзна, огънят се изви в спираловидна нишка, през стаята прехвърчаха сламени нишки, а кикимората се изправи. Йордан видя гърбицата. Очите й блеснаха в нюанс на персийки тюркоаз и кокошите й ръце се протегнаха към него в знак да се приближи. Демонична майка, която лелее да прегърне отдавна изгубеното си първородно дете. Кататоничен ужас и топлина струяха от малките жълти очи. Приканваха го, викаха го, молеха се за него...а той наистина бе самотен. Направи крачка напред. Изпепеляващите очи го поглъщаха. Втора крачка. Блесна искра в тях...майчинското було от ада бе свалено и след миг, Йордан се окопити.

  Трябва да излезе от този тунел. Лицето и ръцете му бяха раздрани, усещаше метален вкус в устата си, но светлината от кухненската лампа в момента бе неговия Александрийски фар. Прескочи трупа на Буба и се затича по стъпалата надолу. И докато бягаше по декемврийските кишави улици, без да съзнава, че още стиска окървавения нож в ръката си, демоничният образ на Ирина се разми и стори място на ...

 Кристина...тяхното куче...единствената...

  Оглушителен писък на спирачки се разнесе по една от главните артерии на морския град.

28.12.2012