Вратите се затвориха с трясък. Автобусът веднага потегли. Отнякъде се чу клаксон. Разгневен шофьор наби спирачки и псувайки даде път на градския транспорт. Кой ли би посмял да не спре, когато потегля автобус от спирка? Видиш ли ляв мигач направи му път, нищо че трафикът отзад напира.
Ема седна до прозореца. Обичаше да гледа навън. Минувачите, колите, градинките пред блоковете, че дори ѝ харесваше да наднича зад прозорците на първите етажи. В големия град вече кооперациите са толкова близо до пътното платно, че не е трудно да влезе погледа ти на гости в кухнята им. Терасите, отрупани с цветя винаги я усмихваха. Представяше си колко е чевръста и грижовна домакинята на къщата. Където имаше много нацъфтели мушката и сакъзчета търсеше усмихната баба – пенсионерка да полива рано сутрин. Ако видеше от онези тавански простори с механизмите, очакваше изчистена добре тераса с допълнителна сушилня, по която винаги висяха ританки или детски блузки. Интересни бяха и онези тераси с масата и двата ст ...