КЛИНТЪН, МОНИКА И ДЯДО МИ
От няколко дни баба пъшка, охка и се щура из двора като кокошка, на която са развалили полога и сега притеснена се чуди къде да снесе. От дългогодишния опит в резултат на съвместното ни съжителство знам: нещо я напъва отвътре и тя няма да го задържи, а ще го плювне. Както винаги, когато нещо я напъва отвътре.
Живеем в един двор. Тя и дядо в тяхната стара къща, която навремето са построили с него за своето семейство, а аз и родителите ми – в новата, която мама и татко са построили за нашето. Най-после баба избира подходящия момент, когато всички от нашата къща сме заедно и снася яйцето, дето я напъва отвътре:
- Няма ги и ги няма...Онез' 40 лева, дето май ги бях оставила в един буркан среди лютеницата в мазето... няма ги... Додох да питам и вас, дали някой не ги е виждал... – казва баба и хвърля един уж случаен, но подозрителен и насочващ поглед към мен, припомняйки оня случай от детската ми възраст, когато бях попаднал случайно на нейните тайни спестявания в мо ...