Нов ден. Посреща ме свежото утро. Нов свят. Откривам те отново, но нямам какво да ти дам. Имам само едно клонче от върба. Едно-единствено клонче, поело радостта и болката. Толкова е мъничко, а колко много е видяло. Стояло в топлата земя, завличано от бури, ветрове, прехвърляно насам-натам, летяло в небесата без криле, без лодка плувало в морето, очукано от камъни, кълвано от грабливи птици, поглъщано от зверове, но оцеляло, намерено на сивите павета. Върбовото клонче, клончето на живота. То пулсира с ритъма на Твоето сърце. Въпреки всичко то е красиво. Отразява светлината на звездите през нощта и топли, когато е студено. Едно-единствено клонче от върба, което пазя за Теб. Това е всичко, което имам, и искам да ти го дам. Моля те, приеми го. Давам ти го с любов в този нов ден. Нов празничен ден, започващ с дъжд. Дъжд, изливащ се в нашия град. Изливащ се в нашата страна, по цялата земя, по целия свят. Дъжд, който измива всичко, до което се докосне. Измива греха. Така, както Ти изми нозете ...