Вървеше с бавна крачка към мястото на срещата, но вътрешно не беше спокоен.
Независимо от разказите на приятели по чашка, че психологическият момент ще изиграе важна роля и ще повлияе на волята му, той не вярваше. Не можеше или не искаше да се представи, но под натиска на околните се записа в клуба на анонимните алкохолици.
Повдигна ръка, за да почука на вратата, но се поколеба.
- Дали да не се върна ? - разсъждаваше на глас. После, сякаш засрамен от себе си, почука и, преди да чуе отговор, влезе в помещението.
- Привет на всички - каза с равен тон.
- Добре дошъл! Седни при нас - отговориха в един глас.
Странно, като под команда действат. Дали не са зомбирани ?
Възрастният господин отпред му направи знак с ръка да си вземе стол и да се настани в кръга при останалите.
Неохотно придърпа стола, прокашля се няколко пъти, по-скоро насила, отколкото от нужда и седна в средата.
- Хайде сега да се запознаем с новодошлия - приветства ръководителят, сваляйки очилата си.
- Здравей! Аз съм Гентацо ...