Мъртвият мъж лежеше по гръб върху пейката. Лявата му ръка висеше надолу, дясната беше на корема. Оредяла сива коса стърчеше върху отпусната глава, морава линия опасваше оголения, нашарен със старчески петна, врат. Върху сакото му беше навлечена странна зеленикаво-кафява дреха, подобна на тренировъчен футболен потник, а на нея се жълтееше неголям грубо изрисуван кръст.
– Лука, изглежда, че закъсняхме – промърмори навъсено Морати. – Мисля, че и този тук е удушен като Краньоти. С гарота. Оставили са ни характерния си подпис.
Лука Дорато се приближи плахо и застана до все още занемелия от ужас свещеник, без да се приближава до проснатия върху пейката труп. Изпитваше вродено чувство на страх и отвращение от смъртта. За целия си съзнателен живот беше присъствал само на две погребения, на колеги от библиотеката, но за първи път се сблъскваше лице в лице със смърт, причинена от убийство. Задържа поглед върху назъбената линия по шията, където гаротата бе прекъснала дишането на жертвата, после г ...