Кафенето се намираше на ъгъла на булевард „Сен Жермен” и улица „Бонапарт”. Лъскавата месингова табела с името на великия французин едва ли би убягнала от погледа на всеки посетител на заведението. Двамата италианци се настаниха на една от малкото свободни маси и си поръчаха кафе и минерална вода. Лука се бе вглъбил в себе си и мълчаливо отпиваше от чашата, докато Анджело с безразличие наблюдаваше хората, които се разхождаха на площада пред църквата „Сен Жермен”.
– Какво си се умълчал? – попита Анджело, явно му беше станало скучно.
– Не е ли очевидно? Загубих почва под краката си. Мисля, че те подведох с разсъжденията си за това абатство – отвърна Лука унило.
– Хей, ако така лесно се предавахме, вече щяхме да сме на трудовата борса. А колкото до изводите ти ми се струва, че са напълно логични. Явно не ни е било писано да успеем този път.
– Не мога да разбера къде греша! – рече Лука и въздъхна. – Ако аз трябваше да скрия някакво послание, с удоволствие бих използвал готическа църква за т ...