Време е да надникнем в най-скритото кътче на нашата душа, която е изпълнена с много противоречия. Дали ще успеем да се преборим с пороците, които преобладават в нея?

   В миг на прозрение, нека си спомним думите на великите пророци, които възвестиха идването на Христа. Кой е Той? Великият вожд на човечеството. Духът на Истината и Чистотата. Синът Божий, който се жертва, за нас - грешните.

Седнала до пишещата машина, сред тишината на стаята, се замислям върху думите на Евтидим  и разговора си с  философа: "Доколкото разбирам, Сократе, искаш да речеш, че на човек, робуващ на телесни удоволствия, никак не му подхожда добродетел? Сократ отговаря: "Та какво отличава Евтидиме невъздържания човек, от напълно лишавано от разум животно? Който не се стреми към най-доброто, по всевъзможен начин търси най-приятното, какво го отличава от най-тъпоглавия добитък? Единствено, въздържаните са способни да виждат най-доброто в нещата и спорейки относно същността им на думи и на дела, да предпочитат благородното и отбягват споровете. По този начин мъжете достигат до добродетел и благополучие, и са вещи в споровете."

   Според Сократ, диалектиката произлиза от желаещи заедно да разговарят относно същността на нещата. За това са необходими твърде голямо вътрешни  предразположения и подготовка. Именно така се създават истински, благородни хора, способни и в управлението, и в диалектиката, която произлиза от гръцката дума "диалегомай" - разговарям. Това е умението да се търси истината чрез задаване на въпроси и разкриване на противоречията в съжденията на противника.

   Продължавам да пиша и за миг чувам гласа на Учителя Христос: "Обичай и люби естествено, защото Божият закон гласи: "не желай неща от ближния, дай, за да ти бъде дадено напред!"

   Каква истина се таи в думите! Простичка, но с богато съдържание. Благодаря ти, Учителю! Ще я помня, до живот!

   Не напразно се казва в притча 10 и 18: "Който крие омраза, има лъжливи уста. Омразата подига раздори, а любовта покрива всички грехове."

   Чувствам се отпаднала. Явно, пак съм излязла с менталното (мисловното) си тяло! Пренасям се през вековете, във времето на Давид. Защото той не уби своя враг Саул, нито му стори някакво зло. Трогнат от тази невероятна постъпка, Саул му каза: " Ти си по-прав от мен, защото ти ми отвърна с добро, а аз ти отвърнах с зло. Ти показа това днес, като постъпи с мен милостиво. Когато Господ ме предаде в ръцете ти, ти не ме уби. Кой, след като намери врага си, ще го пусне здрав и читав? Господ да ти върне с добро това, което ти ми стори днес!"

Следва