Понякога нощем, не мога да заспя. На всеки се е случвало, но на мен, май, по-често. Лежа в леглото и слушам секундната стрелка на часовника да напередва и знам, че минават секунди, които се превръщат в минути и после в часове. Излизам на малката тераса. Под мен булевардът е оживен, шумен, светлините на града са силни и не мога да видя много звезди по небето. Все пак ги броя, опитвам се да намеря всяка бледа звезда и да я запомня наум. Ето я там Вечерницата, то тя не е звезда, но и нея я броя. Понякога това помага - когато броя звезди ми се доспива, а понякога не. След като съм преброил всяка малка бледа звезда започвам да броя колите по улицата. Опитвам се да позная каква марка са. Не знам защо е толкова важно да знам каква е марката, някакъв вътрешен, неразрбран подтик в мен е. Може би е от глупост и от самота, от нямане какво да правя, от това, че толкова късно през нощта човек след като стой сам на терасата, за да брой звезди, след като ги преброи започва да отгатва марката на колит ...