Aз съм Дулцинея Катмашекерова и съм феминистка по рождение. Нека мъжката половина на света не се надява напразно на благоволение и съпричастност от мен. Чувствата ми на неприязън и презрение към противоположния пол се обособиха в душата ми още в майчината утроба. Бях там заедно със брат си близнака. Той през цялото време демонстрираше ембрионални мускули и чорбаливата фаза на своето съзнание. Все той пръв да яде, все той пръв да пие, а за мене каквото остане... Когато дойде време да напуснем уютната си бърлога и да се излюпим, братът се втурна като гламав, избута ме и пръв изхвръкна на бял свят. После се появих и аз. Когато залепнахме на изхода на мамините млекоцентрали, аз си цоцках млекце мирно, тихо като възпитана млада госпожица. Но брат ми беше нещо друго.Той така бурно изрази правата си, така изпохапа и просмука своята млекоцентрала, така я нарани, че мама започна да го охранва с изкуствено мляко.
Щом поотраснахме и стъпихме на крачета, моят интелект все по-ярко изгряваше на семе ...