Макар и толкова малка, Румяна поне знаеше телефона на полицията и адреса си. По принцип служителите на реда пренебрегваха обажданията от деца, мислейки, че са шеги. Този път обаче нещата изглеждаха сериозни и скоро двама полицаи бяха пристигнали на мястото.
Румяна им отвори вратата плачеща и почти неспособна да говори. Като видяха състоянието ú, полицаите нахлуха вътре и направиха бърза разходка из апартамента. След малко повече от минута единият полицай я хвана за ръката и я заведе в хола. Двамата седнаха на един фотьойл. В това време другият проведе телефонен разговор. Така бяха повикани криминалисти, а също и психолог, който да говори с Румяна. Докато всички идваха, тя започна да се успокоява. От друга страна, тя бавно осъзнаваше, че повече няма да види родителите си.
Полицаят беше гушнал Румяна, а през това време партньорът му говореше оживено с пристигналата психоложка. По едно време се появи и някакъв съдебен лекар, който каза следното:
- Няма следи от скорошно физическо наранява ...