Той беше пазач на някакъв склад и работеше нощна смяна. Тя - обикновена продавачка в квартален маркет. Децата им бяха пораснали и вече бяха влезли в житейската центрофуга...
Той и тя живееха в панелка и едва свързваха двата края. Бяха на възраст и получаваха ниски заплати. Дните им бяха еднообразни и безлични, като сардини в консерва. Свещта им догаряше, а не си спомняха да се бе случвало нещо хубаво напоследък... Напротив, вечно се караха за пари, вечно имаше неплатени сметки, заради които понякога се налагаше да си легнат без вечеря... С една дума животът им беше ад и мизерия.
Той обаче мечтаеше... Винаги, когато си легнеше вечер в прашния склад и винаги, когато се събудеше сутрин, мечтаеше за пари, за много пари... Представяше си как печели от тотото или просто ги намира някъде, като в някоя детска приказка... Не преставаше да мечтае, нито за миг...
Представяше си как ще изчисти всички натрупани сметки, ще направи ремонт и панелката просто ще светне... Как ще отидат с жена му на поч ...