Кога съдбата го срещна за първи път с поезията? Може би когато беше болен като малък и майка му му четеше римувани приказки от една книжка - „Приключенията на джуджето Белошапко”
Това бяха най-приятните му детски спомени.
Когато боледуваше майка му си позволяваше да се усмихва, а баща му не си позволяваше да ù крещи.
Когато беше болен за кратко заприличваха на нормално семейство. Докато оздравееше.
Баща му беше полицай, често го извикваха (при произшествие) посред нощ. Клаксонът на полицейската кола раздираше тишината. Баща му се обличаше с цветисти ругатни и хлопваше силно вратата на излизане. Прибираше се по малките часове, отново с ругатни и порядъчно подпийнал.
Майка му го отнасяше, я за вечерята, я за покривката. В началото на училищните терзания понякога молеше баща си за помощ по математика и той откликваше, но бързо му писваше и вдигаше ръце. Навикваше го с епитети от сорта на „Нищо си и нищо няма да излезе от теб”; „Боклук си като майка си”- и той постепенно се отказа да търси ...