Когато стане трудно, когато стане невъзможно... Когато влачейки се, пак вървиш напред. Когато мисълта за щастие звучи тревожно и се чувстваш сякаш няма никой, а единствено за болката настъпва ред. Когато една след друга мечтите се разбиват и парчетата се пръскат на хиляди страни. Когато горчивите сълзи на устните се спират, а горчилката цялото ти тяло разрани - едва тогава ти разбираш, кой до теб е и кой не е. Едва тогава ти ще видиш, че истинските хора ще са ти опора в трудните моменти, а другите - фалшивите, изоставят те без свойте аргументи. Едва тогава приятелят верен твоите сълзи ще изтрие, макар и грешен, твоите болки с ръка ще попие. Едва тогава всички предатели ще те оставят да се влачиш в калта и никой няма да те хване. Всеки ще се смее, ще ти обърнат гръб и ще видиш само прахта...
P.S. - В най-трудните си моменти ние разбираме кои са всъщност хората, които наистина ни обичат. В най-лошите ситуации виждаме кой ще дойде за нас и до нас, за да ни измъкне. Дори в най-голямата си ...