Винаги ми беше криво, когато със съпруга ми се разделяхме, дори да беше само за няколко дни.
А всъщност трябваше да съм свикнала, защото работата му налагаше да пътува често в чужбина, понякога за по месец и повече. Въпреки че вече от десет години бяхме женени, през което време повечето женени хора проявяват здравия разум да си поомръзнат удобно. А може би точно тези раздели ме караха да изпитвам все още онзи приятен трепет на любовно опиянение, когато усещах ласкавите му ръце около себе си, когато устните му ме докосваха със същата страст и нежност, както в началото на връзката ни.
Той все така успяваше да ме кара да се чувствам неговата принцеса, и наистина бях за него точно такава – в очите му винаги грееше толкова обич.
Този път обаче се наложи да замина аз – да придружа майка ми за едно лечение в санаториум през време на отпуската си. Честно казано, сърцето ми се свиваше при мисълта, че ще се разделим – той току-що се беше завърнал от поредното пътуване и не можехме да се наситим ...