Когато те няма, някак абстрактно е…
Трябваш ми, за да съм концентрирана…
Помниш ли това?
(запечатало се е в лакмуса на моите сетива, като аромат на парфюм)
„Разстоянието е параметър на материалния свят.
Обичта е функция на безразмерния трансцедентален космос.
В това състояние на безвремие, където времето лекува всичко, всичко е в сърцето и душата, и болката, и безметежното щастие.
Няма издигане, няма и падане в красотата на ефимерното преживяване.
Очарованието на залеза и бликащата с живот и любопитство зора не се нуждаят от опазване, те трябва да се изживяват отново и отново.
Затова и сега си плътно сгушена в мен, и аз простичко те обичам.”
Пиша ти,
защото го мога повече от „да го кажа” - за това. ...