„ Анселмо преминава през един защитник, вижда свободния Андерс, подава му. Андерс се освобождава технично от един защитник, лъже още един и с мощен удар забива топката във вратата. Г-о-о-о-л!!!”
Андерс изключи видеото. Отпи глътка от чашата с уиски. Стоплило се беше. Избърса с ръка насълзените си очи и стана от креслото. Олюлявайки се, отиде до бара, наля си отново пълна чаша и отпи. И бутилката свършваше. Намръщи се... слабо беше. Трябваше му нещо по-силно. Май имаше в чантата на мацката. Аха, мацката. Трябваше да види какво прави тя.
Спеше на огромното му легло, отвита, безсрамно разкрачила крака. Не помнеше името й. Поредната от многото, след като приятелката му го напусна... Под очите й - размазан грим, въздухът - изпълнен с мирис на алкохол, цигари. На масичката имаше пепелник с фасове и мъничко пакетче с бял прах. Това му трябваше, за да забрави. А имаше какво...
„ Андерс Либру беше галеник на съдбата. С каквото се захващаше винаги успяваше. На шега започна с футбола и скоро разб ...