- Кой е ?!
Знаеше, че домът му е заграден с висока бетонна ограда от външния свят.
И отново това тихо почукване.
Отвори вратата и се огледа. Нощ. Луната осветяваше всичко с призрачна светлина, но навън нямаше никой.
Затвори и тръгна към стаята си. Влачеше крака от умора. Отново ден с много безсмислено щуране.
А сега тишина. Приятно убийствена.
И това почукване на вратата. Вероятно му се причуваше.
Изпъшка, като седна на креслото.
- Тежък ден, а ?
- Тежък и скучен.
Чакай, сега пък и някой говореше.
- Какво си ти? ...