Навън вали. Всичко се променя. Бяло и чисто. Искам да е същото в душата ми. Последен ден, годината си тръгва. Тъгата остава. Искам да се променя. Да мога да се радвам на снежинките. Да усетя празника. Да си кажа, че съм имал хубава година. А беше хубава. Само краят не беше толкова добър. Най-хубавите празници останаха без нея. Единствена, която топлеше сърцето ми. Сега е празно, пусто и бездушно. Няма никой в него. Питам се, дали ще се намери някой да пребоядиса. И да скрие спомените, останали след нея. Като снега. Да скрие всичко и да започна отначало. И Коледата да не бъде тъжен миг, отчаян шанс да си пожелаеш нещо, което няма да се случи. Надеждата е в новото. Годината започва с пожелания за по-добро. По-хубава, по-светла, изпълнена с любов и щастие. И на мен го пожелаха. Трябва да съм много глупав, ако и аз не си го пожелая. Не си го пожелах. Поисках нещо невъзможно. Готов съм да платя цената. Изглежда налудничаво и отчаяно, но аз не искам да се примиря. Да вярвам, че времето лекув ...