- Ти нов ли си?
Завари го на височинката, над стопанските постройки – седеше на припек, мъчейки се да открадне топлинка от замръзналите лъчи на бледото слънце. Бе сам, загледан надолу, към обширния двор, застлан с бял камък и лехи с гергини.
- Ъхъм, има-няма, от десет месеца съм тук – кимна, все така без да се обърне към него.
- Ъхъм – кимна и Гоце, - затуй не съм те виждал.
- То, ние сме доста там, няма и как да ме видиш – поде отново малкият.
- Вярно, вярно – бързо се съгласи – Как се казваш?
- Гошо.
- Приятно ми е, аз съм бате ти Гоце.
- И на мен, батка – усети как се усмихва, но все още не виждаше лицето му.
- Почти сме си адаши, а? – ухили се Гоце и прилегна до поваления дънер, чиято кора годините бяха ощавили до блясък. – Скоро ще завали…
- Мислиш ли? – погледна небето. – Няма ни един облак…
- Убеден съм. По това време на годината винаги вали. ...