Навън бе студено и неприветно, с малко сняг. Беше започнало да вали снощи, на Бъдни вечер, и изглеждаше, че ще има снежна Коледа, но през нощта снегът спря. Облаци се стелеха по небето, духаше вятър, който оголваше асфалта на паркинга.
В пицарията бе топло и уютно. Сепарета от цветно стъкло разделяха масите в просторната зала. Момичетата, които сервираха, се хлъзгаха плавно с късите си поли и червените си униформи. Миришеше приятно на прясно изпечено тесто, доматен сос и гъби.
- Интересно – каза синът ми – защо във филмите или има много сняг, или изобщо няма никакъв. В нито един филм не съм виждал сняг като този навън. – Беше го яд, че няма достатъчно сняг за новата шейна, подарена му снощи.
- Именно защото е кино – каза жена ми. – За да се подсили въздействието.
- Във филмите лъжат – продължи той – при това безобразно.
- Не лъжат – възрази дъщеря ми, която беше с три години по-малка.
- Лъжат – настоя той. – Всичко във филмите е измислица.
- Между измислицата и лъжата, струва ми се, им ...