Коледен подарък

Провокацията е най-добрата система за откриване на истинските ни приятели.

- Внимание! Иван ще вдигне тост! Запазете тишина!

- Приятели мои, както виждате, не съм взел чаша в ръка, защото няма да вдигам тост. Съжалявам. Не искам да ви развалям Коледната вечер, но дълго време очаквах този миг, за да се изповядам пред вас.

- А-а, не! Ако смяташ да кажеш нещо, за да развалиш вечерта, по-добре си сядай!

- Митак, мълчи! Нека говори човекът!

Групата бе подпийнала достатъчно, за да се освободи от задръжки и наближаваше моментът, когато всеки започва да държи реч, без другите да го слушат. Коледната пуйка бе почти цяла на масата за сметка на бутилките с алкохол и малките чинийки с мезе, на които им се виждаше вече дъното. Бяха четирима приятели още от детските си години. Винаги неразделни. Винаги заедно. Сега семействата им се събираха на всеки голям празник и всякакъв повод за празнуване. Само Иван се разведе преди време и сега бе дошъл на празника с новата си любима, която приятелите му се стараеха по всякакъв начин да я предразположат към новата среда. Бе сравнително млада за тази компания и това подтикваше трите съпруги да я гледат с малко критичен поглед. Митака бе, както се казва, „душата на компанията”, винаги бе съпътстван с благоверната си съпруга Зоя. Николай и Петър бяха по-умерени в изблиците си, докато техните съпруги Мария и Вяра компенсираха тяхната пасивност с песни и най-вече танци. От четиримата верни другари Иван бе най-тихият. Затова, когато искаше да каже нещо, всички го удостояваха с нужното внимание. В противен случай се свиваше в себе си и не му се чуваше думата през цялата вечер.

 - От дълго време един грях към вас ме кара да будувам в нощите. Понякога си мисля как този грях не повреди психиката ми. Никога не съм се изповядвал на никого за стореното и мисля, че сега е моментът.

- Давай накратко! - провикна се отново Митака, след което бе сръган в ребрата от Зоя, съпругата му, за да мълчи.

 - Помните ли, че преди три години играехме заедно тото? Цяла година.

 - И нищо! - обади се Николай.

 - Не е вярно! Спечелихме осемдесет хиляди лева, но аз не ви казах и си прибрах печалбата. Сега ви нося по двадесет хиляди, за да се разплатя. Съдете ме, бийте ме, това е!

 - Сериозно ли говориш?- обади се и Петър.

 - Напълно сериозно. В тези три плика са парите. Заповядайте! Митак, Ники, Пешо.

 Настана моментна тишина. Иван седна на стола си и да първи път през тази нощ си сипа коняк. Отпи малка глътка, без да се притесни от втренчените в него погледи.

 - Защо не си ми казал до сега!? – приятелката му го погледна осъдително. - Нали всичко трябва да си казваме!?

 - Това теб не те засяга. Само нас тримата.

 - Така ли!? Значи ти грабиш хората и се представяш пред мен като ангелче, а аз не трябва да се притеснявам!? Идиот! – тя грабна чантата си и без да каже „Довиждане” на никого, напусна компанията.

 - Права е! – намеси се Мария - жената на Николай. – Никой не ни пита как изкарваме от заплата до заплата, а някои хора си живеят като принцове.

 Съпругът ù я погледна строго и тя повече не отрони дума.

 - С какви очи си ни гледал бе, Иване!?

 Иван не отговори на думите на Николай, който след кратко мълчание продължи:

 - А ние толкова ти вярвахме. И фишовете държеше, и пари ти давахме… В този дом толкова долен човек не е влизал, да знаеш.

 - Чакайте, чакайте! – намеси се Петър. – Сгрешил е човекът. Признава си грешката. Какво повече?

 - Как какво, бе!? - този път се намеси Митака. - Ти да не го защитаваш, а!? Той те мачка и лъже, а ти го защитаваш!?

 - Митак, ти ако направиш подобна грешка, ще си признаеш ли, а!?

 - Аз първо на първо никога не бих направил такава гадост. И ако бях на мястото на Николай, щях да го изхвърля от тук!

 - Престанете бе, момчета! Човекът очаква разбиране и прошка, а вие ще го разстреляте, ако имахте възможност.

 - Абе, Пешо, толкова ли си тъп, та да защитаваш един крадец, един мошеник, който не му пука нито за теб, нито за Николай, нито за семействата ни!

 - Митак, моля те, да не обиждаш съпруга ми!?

 - Вяро, млъкни, когато говорим!?

 - Ще млъкна аз! Той те обижда, а аз да мълча!

 Без да отговори на думите на съпругата си,  Петър продължи:

 - А задавали ли сте си въпроса, как се е измъчвал през тези години!?

 - О, Пешо, затвори си устата! - обади се този път Мария. - Тоя човек е болен психически. Само при мисълта, че може да излъже най-верните си приятели, говори колко пропаднал тип е.

 Настана тишина. Дълга тягостна тишина. Никой не посягаше към масата.

 - Ако имаш поне малко съвест, си тръгни! - обади се домакинът. – И не идвай повече тук!

 - Стига бе, Ники, човекът се изповядва пред вас като пред олтар, а вие още повече го осъждате! Задайте си въпроса: Ще смее ли някога пак, да бъде откровен пред нас!?

 - Аз, Иван повече го нямам за приятел! - обади се домакинът.

 - И аз! - чу се басовият глас на Митака.

 - В такъв случай, вие двамата нямате нищо благородно в себе си, щом не можете да простите грешката на най-добрия си приятел.

 - О, Пешо, стига си говорил глупости! - отвърнаха му Зоя и Мария. - Ти на това приятел ли казваш!?

 - В такъв случай ние си тръгваме! Вяра, ставай! Ще последваме Иван, щом вие не му давате шанс за прошка.

 - Ами, махайте се, щом като сте един дол дренки.

 В този миг Иван стана. Всички гласове мигом млъкнаха.

 - Приятели мои. Това, което ви казах, е моя измислица. Може да проверите, че нашите числа никога не са печелили повече от четворка. Това го знаехте, защото стояхме винаги през телевизора на биричка в очакване на поредното теглене. Ако все пак сте забравили някое от числата, аз ще ви го припомня, защото ги пазя още в мобилния си телефон. А изтеглените тиражи с излезлите числа може да ги намерите в интернет. Така че, ще се убедите сами, че никога не съм ви лъгал. Много съм разочарован от тежките ви думи, което показва, че хората, колкото и дълго да контактуват помежду си, не винаги се познават. Истината е, че преди месец, наистина спечелих, само че от лотарията, и реших, че не бих могъл да се радвам на тези пари, ако с тях не подпомогна най-близките си приятели. Реших да ви дам по двадесет хиляди, като Коледен подарък, за да закрепите семейния си бюджет. Не всеки има щастието да спечели, нали!?

 - И защо беше целият този цирк? – обади се домакинът.

 - Как за какво? Не знаете ли, че в Коледната нощ трябва да сме само с тези, с които се обичаме. Как щях да разбера кои са те, ако не бях направил този „цирк”!? Сега ви пожелавам хубава Коледна вечер и прощавайте.

 След тези думи Иван напусна компанията, последван от Петър и Зоя.