18 дек. 2011 г., 22:00
1 мин за четене
Спомням си мое стихотворение от детството
Бъдни вечер
Бъдни вечер, в одаята
покрай топлата камина
ще посрещнем ний зората,
а навън е люта зима.
Баба почва да разправя
чудеса за Бъдни вечер,
кой каквото пожелава -
в полунощ го има вече.
Слепват и сълзят очите,
но ще чакам полунощ, ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация