Коледна надежда

Всичко започна с една малка снежинка...                                                      

  Беше късна вечер – може би като всички останали. Затворих очи и отново се помолих. Точно в тези няколко минути, със сключени ръце аз мечтаех за един по-добър свят, за едно здраво и силно семейство.                                                               

Нощта бавно прииждаше, а „стражите”, които пазеха моя сън, с топъл глас ме поканиха  да ги последвам. Почувствах се лека, препълнена с желание за живот, поисках необикновеното! Отворих прозореца, а там една малка снежна искрица погали лицето ми. Усетих студенината, полъха на северняка, но видях нещо друго – тази „бяла пеперуда”  не се стопи. В моите очи тя оживя. Чувах нейното послание, а шепотът се чуваше навред:                      

„Коледа, Коледа при нас дойде!”                                                                                       

Знаех, че до Коледа остават само няколко дни, но сега Тя  беше тук. Стъпваше на пръсти - бяла, кристално чиста.  Лицето ми засия. Оставих прозореца отворен и изтичах навън. Група деца играеха в снега. Правеха снежни топки, а нежните детски гласове се стрелкаха  и пробождаха мъглата. Бях на двадесет, но въпреки всичко не се сдържах и се включих в снежната игра. Почувствах се дете. Спомних си зимната пързалка, снежния човек и моите приятели от детството.                                                                     

Дочух песен, която отново ме върна в „реалността”. Прекрасните звуци долитаха от Божия храм. Да, наблизо имаше църква. Видях как млади и стари, жени и деца на тълпи прииждаха да се поклонят пред Младенеца, роден в този Свят ден. Това е Коледа! Ден, в който ние сме по-добри, по-щедри. В този момент в съзнанието ми изплуваха моите думи, моята мечта:                                                 

 „За един по-добър свят, за едно здраво и силно семейство”.                 

Влязох в църквата, поклоних се и посегнах да запаля свещ. Загледах се в пламъка и  отново видях „стражите” на моите сънища. Отново ме приканваха с благия си глас да ги последвам. Събудих се. Беше утро. Едно обикновено утро, два дена преди Коледа!