1.
Сюзън точно слагаше масата за вечеря, когато телефонът иззвъня. Отивайки към него, тя погледна часовника, отбелязвайки си наум, че часът е осем без десет и е вече късно, за да бъдат безпокоени.
Преди да вдигне слушалката, той иззвъня още един път.
- Ало? – каза тя, като в същото време влезе мъжът ѝ Дънкан. Погледна въпросително жена си, слушаща някой от другата страна на линията. – Да, тук е. Един момент, моля – вдигайки очи многозначитено към тавана, тя му подсказа кой го търсеше и му подаде слушалката.
- Дънкан на телефона – рече той и се постара да звучи бодро.
- Дънкан, момчето ми – чу той гласът на този, който и очакваше да бъде – неговият шеф Рой Роджърс. – Аз съм! – обяви той, сякаш беше самият Господ Бог.
- Господин Роджърс, радвам се да ви чуя – отвърна Дънкан, правейки се на приятно изненадан, но с физиономия на досада към гледащата го съпруга. Неумишлено погледна също към часовника на стената, който бе преместил стрелката си с една минута напред. Случайно погледа му съзря ...