Привечер минах по една от по-тесните улички
в центъра, под Гурко. Осветяваха я само коледните лампички на едно заведение,
което не бях забелязвал досега. Светлината стигаше до края на тротоара, пред заведението, където стояха двама млади, прегърнати. Сигурно двойка. Помислих си, че ако се мръднат две крачки на тяхно дясно
ще застанат под навеса и няма да ги вали.
Явно не дъжда ги интересуваше.
Бяха се прегърнали преди да се появя и
вероятно останаха така дълго
след като вече не можех да ги видя.
Дали си обещаваха да са заедно завинаги?
Или прегръдката им беше дълга,
защото бе последна?
Мислих си за тях по пътя към вкъщи. ...