Коледни подаръци
Крис работеше в Централна поща вече двадесет и две години, но никога не беше си и помислял да отвори чуждо писмо. До онзи декемврийски ден, когато пред погледа му попадна поизмачкан и позацапан плик, надписан с неуверен детски почерк. Може би адресът привлече вниманието му: "До Северния полюс, за Дядо Коледа". Крис го отдели настрана от другите и цял ден писмото не излезе от ума му. Мислеше си колко е тъжно, че няма кой да го прочете и как трябва да го захвърли в склада при другите непотърсени пратки. Представяше си как някое детенце тайно от родителите си го е написало и пуснало в пощенската кутия и как напразно ще чака и ще се надява в коледната нощ. Опитваше се да си върши работата съвестно както всеки друг път, но измачканият плик все се промъкваше в мислите му, докато в края на работния ден уж случайно се озова в джоба му.
Коледните празници бяха за Крис най-тъжния период от годината. Откакто жена му почина преди шест години, а дъщерите заминаха да учат в други гр ...