28 декември

Г-н ...сон е инженер по образование. Това е факт, с който той страхотно се гордее.

Разказвал ми е, че при дипломирането си инженерите в Швеция получавали пръстен. Последната работа на Г-н ...сон е някаква фирма за недвижими имоти. Ако ме питаш какво прави един инженер в такава фирма, само много неясно мога да ти кажа, че "оптимизира качеството". Откакто го познавам (повече от 10 години, като се замисля) е сменил няколко работи. Същото впрочем важи и за Г-жа ...сон. Питала съм ги защо толкова често, според моите "български" представи си сменят работата. "Това е начинът да отидеш на по-добре платена длъжност" - отговарят и двамата. Мисля, че в скоро време и у нас ще стане така. Спомням си, когато Г-жа ...сон беше бременна, не й достигнаха само два дена работа, за да може да ползва осигуровка за майчинство (работеше към фирма, която отдава служители под наем на други фирми - за по 1-2-5 дни. Такива май няма у нас.). Ако действието се развиваше в България, щеше да намери достатъчно "вратички", за да се получава това "майчинство". Тук това е невъзможно! От друга българка пък знам, че ако жената е по майчинство заради второто си дете, няма право да дава първото на детска градина! Тези неща строго се следят.

Г-н ...сон реши да ни придружи до Природонаучния музей. Дойде и Ема, в прекрасно разположение на духа. Този музей се намира близо до Университета. Пътувахме с автобуса, после се качихме на Метрото до Университета им "Техникска скола" ("Ах, колко разбираем език!"). Тъй като и "Слюсен" и Университетът са в Зона А на Стокхолм, не се наложи да си купуваме нови билети - важаха си старите. Стокхолмското метро е много, много надълбоко под земята. Поне така ми се стори, докато слизахме по стръмния ескалатор.

Природонаучният музей е величествена триетажна сграда. Административните сгради в Стокхолм са такива - малко мрачни, огромни, каменни, с перфектни фасади. Г-жа ...сон ни е разказвала, че за всяка сграда в общината има план и точно през 5 години се прави ремонт на фасадите. То за това никъде не видяхме олющени и занемарени сгради! Високи данъци и ред - това е "тайната" на красивата Швеция. Данъците са най-малко 50% от доходите на тези хора. И никакви възможности за "сива икономика", като у нас.

В музея най-напред се отива на касата. Естествено, изчакваш си чинно да ти светне номерчето, което предварително си откъснал при влизането, за да няма опашки. Тази система за пръв път преди години я видях точно тук. Какво облекчение, че напоследък я въвеждаме и у нас! "Билетът" е едно жълто стикерче, което се залепва на ревера, за да се вижда от далече.

След това тръгнахме към мазето, където са гардеробите, и където има зали с дълги маси. Хората прекарват в музея целия си ден. Носят си храна и похапват на тези маси. Повечето посетители са с децата на различни възрасти.

Остовихме си палтата в индивидуални гардеробчета и тръгнахме най-напред от последния етаж. Последният етаж е любимият на Ема, защото там е експозицията "Човешкото тяло". Още от вратата "влизаш" в човешката уста, оглеждаш зъбите, езика, гълтача и преминаваш към ребрата в гигантски размери. След това тръгваш вляво или вдясно, запознаваш се със сензорните органи, качваш се по стълбички, за да стигнеш до мозъка, продължаваш напред и пред теб е едно гигантско сърце, по което пробягват електрични импулси... До макета на човешките органи са поставени аналогични органи при други животни - за сравнение. И навсякъде - толкова много интерактивни игри с компютър, предназначени за различни възрасти, та нищо чудно, че този музей е любимо място за много малки шведчета. Естествено, игрите са образователни и са свързани тематично с експозицията. Имаш възможност чрез натискане на копчета например да привеждаш в движение един сребристометален скелет, да гледаш как си върти главата, ръцете, торса...

Експозицията на долния етаж е озаглавена "Прирадата на Швеция". Отново наред с препарираните животни - множество интерактивни игри на компютъра. Можеш да влизаш в шумоизолирани кабинки, да посядаш и да слушаш специфични звуци, както и да гледаш филмчета. В една такава кабинка прожектираха "Горски пожар" - с всичките му там шумове на пращене и раздухване на огъня от ветровете - чак страх да те хване, че ей сега някой горящ клон ще ти падне на главата.

Експозицията на първия етаж беше посветена на "Динозаврите". Скелети, динозаври в естествени размери, отново - игри... И една експозиция, посветена на Карл Линей. Спомняш ли си, че Карл Линей е швед?

Когато излязохме от музея, все още имахме ентусиазъм да посетим Ботаническата градина, намираща се от другата страна на влаковата линия. Вече притъмняваше, но Ботаническата градина се помещава в една огромна стъклена сграда с изкуствено осветление. Че как иначе!

Влизаш все едно в Райската градина. Точно пред теб е изкуствено езерце, над което виси огромна кошница с нацъфтяло коледниче. Около водата централно - красиво нацъфтели розови, бели и червени храсти, чиито имена не запомних. До тях - камелии. Не съм знаела колко красиво цвете е камелията! Отделните ботанически видове със сходни изисквания към температурата и влажността са отделени в стъклени стаи със стъклени стени и стъклени тавани. Тропическите растения са страшно високи, гъсти и от тавана капе - явно специално изискване към отглеждането им. Има и пейчици, за да си поседнеш и да съзерцаваш красотата, докато затворят ботаническата градина, ако искаш. Две момичета, приседнали на една скала, рисуваха.

Г-н ...сон ни разказа, че наскоро във вестника бил публикуван скандал, свързан с персонала на тази градина. Един от служителите "мисля, че беше финландец", си направил шега и почерпил колегите си с кейк с марихуана, в резултат на което 16 от служителите постъпили в болница.

Излизайки от Ботаническата градина, можеш да влезеш в магазин, където продават семена и оборудване за градинарство. Влязохме в огромното хале, за да разгледаме. Рано беше за разсади, но имаше семена и саксии с разкошни цветя. Г-н ...сон си накупи някои неща за дома и по тъмно се отправихме по обратния път.