Ето, че Коледа и почивните дни се отцедиха към канализацията на градската мрежа. Материалното да, ала духовното остана и затрептя. Тези крехки мисли на доброта, съчувствие и съпричастност към ближния, за здраве и благополучие, за спасение на душата, за мир. Мисли разчупващи оковите на този грешен  свят, изискваха енергия за да бъдат извисени високо над сивото ежедневие и битовизма на средният жител на Гетото. Те просветляваха рядко в средностатистическата му глава и в такива моменти се пазеха като редки бисери.
Този безропотен труженик , стълб на социалната клетка разбираше, че това което му се говори от телевизора не съвпада с никое от тях и бледнее като стъкълца пред диаманти.
   На подсъзнателно ниво знаеше, че в тези дни дядо Коледа не произвежда Кока кола и не я разпространява в магазините, нито че коледната звезда е на върха на елхата.

    Не, не могат! Не могат да го объркат българина с разни ми ти завъртулки. От времето на дедите си знае: Прасето се коли по Коледа и виното се лее обилно тогава. То  празници, то чудо. Спомня си как баща, дядо ще отреже от опърленото ухо на димящото прасе и ще му го даде, а той ще го топне в паницата със сол и ще претърка хрущяла през зъбите си. Ще му дадат от бакъра с греяно вино и ще му кажат:
"Пий!"
   И от този спомен, ще му стане едно леко и светло, и тази светиня ще го възнесе, ще го издигне високо, че чак усмивка ще се появи на лицето му. И как да не е по -добър, и как да не е по- човечен.
  Но зареян в този блян черен облак ще го засени. Няма го това време, няма ги тези нрави. Сега тези традиции отмират. Ще потънат очите му в сълзи и ще тури един камък на душата си, пък той ще го свали пак на земята.
 Ще вземе ключа за колата и хайде на хипермаркета. А там съгражданите и те. Бутат количките. Ала не ще бъде гневен и сърдит, щото днес  е добър. От тази промоция ще вземе, от това две за едно, тази пирамида шоколад ще събори, от туй вино ще тури и водка също , и от тази биричка, че не се знае. И ще утеши мъката си. Ще занесе вкъщи и ще приготви и ще нареди и жена му и тя, и децата ще се радват, щото купил много и разнообразни работи и знаят, празник голям  е. На трапезата, понеже постно се яде, тъй знай от баба си, и постно има. Наредил до печеното свинско и мезетата, туй кисело зеленце с пипер, туй печена тиква с мед и орехи, баницата с паричка вътре, също има.
Ще налее от домашната гроздова, ще бодне с вилицата нещо шарено от чинията и лампичките на пластмасовата елха ще светят.
Ще целуне жената и ще каже:
- Коледа е! Наздраве!
И едни такива мисли, добри , добри, цели бисери...