Колежката Делчева или  Пъстротата на живота   11

                Когато мама ме представяше във фирмата ЕСК Корект,''Екперт Счетоводна Къща Корект'' пред осемте си служителки, а те в интерес на истината , бяха доста симпатични, но не смееха да се конкурират една друга за свалки, или конкурират по модерно облекло. Бяха всеотдайни служителки, държейки на работата си и безупречното име на фирмата.

Леля Марго, Маргарита. С мама са били заедно и в Завода, но след катаклизмите, мама я поканила за съдружник в ЕСК Корект. Тя бе много скромна и тиха жена и отказала

- Петрова, Снежке аз не ставам за ръководител, стани ти Президент на фирмата и ще работим заедно, ще се допълваме. Ти ще имаш верен служител в мое лице.

А мъжът й бай Лайка, и той беше Маргарит, но му измислихме бай Лайка, като от оня виц, дето един набор казвал на другия '' Абе, днес видях онова маце, наборката, ама как й беше името,... как викахме на едрата лайкучка. А другия се досетил, За маргаритките ли ме питаш бе. Е, точно Маргарита де, ей няма остаряване, върви изправена като бастун ''

А бай Маргарит се смееше доволен. Работеше, по-точно беше отговорник Автосервиз при Теодор, но стар комунистически майстор и организатор. Случихме с него.

             Мама не се е досетила за Румяна, че сме стари гаджета от студентските години.

Румяна беше четвърти курс и събираше материал за дипломната си работа и се запознахме в Университетската библиотека. Беше черноока жена , с малко къдрава черна коса, усмихната приветливо, но вземе ли учебник, книга, светът за нея беше там.

А ние в трети курс преписвахме от книги и помагала чужди мисли, конспектирахме разни статии и монографии, и си мислехме, че творим нещо.

- Какво драскаш колежке, ще хвръкне някоя буква да те удари между очите - подхвърлих

- Зайо, защо не си конспектираш и да си мълчиш

- Брей, колко сме сериозни - не спирах аз

Направи ми само знак с пръст да мълча. Сконфузих се малко, номерът ми не мина.

След час тя затвори книги, тетрадка.

- Аз съм готова, ако си готов да се шматкаме, да ни се разведрят главите. Аз съм Румяна

- Аз Петър

Тръгнахме нанякъде.

- На къде живееш

- На там - посочих неопределено

- И аз съм в същата посока

Вървяхме бавничко и мълчаливо, люшкахме студентските си чанти напред-назад.

Брей, да няма едно камъче или цигарена кутия да подритна. Ще пусна нещо изтъркано.

- Знаеш ли - промълвих

- Да знам, имам хубави очи, както в оня филм, и съм много симпатична - смееше се тя закачливо -

Нещо друго, някакъв друг заучен комплимент

-  Нее, не е това, забрави си читателската карта

Тя поспря, затършува уплашено из чантата си

- Ах тии, изкара ми акъла , бе. Ето я. А ти какво забрави

- Забравих къде живея и май доста подминахме блока ми, ти ме разконцентрира

- Да бе, и с какво...- избухна в смях тя

- Ами не ми се е случвало да вървя така  с приятно момиче и да бръщолевим

- Ако искаш някой цитат от Жан Шарл Леонар де Сисмунди, имаш го веднага -  не спираше смеха си

- Момент да извадя лист и химикал да конспектирам - закисках се на свой ред

Тя премести чантата си в другата ръка и ме хвана под ръка

- Така е по-добре, нищо няма да записваш, телепатично ще го предам

И отново включихме на шеги, от рода виждал ли си слаб готвач, нее, не съм, има, има, когато загори фасула или прегори запръжката.

- Всъщност къде отиваме, аз живея в другата посока - спря се тя сериозна

- Ами и аз, но вървя защото ми е интересно с теб

Най-накрая влязохме в правия път

- Аз живея тук, тук ми е квартирата - посочи Румяна - А ти

- Две улички по надолу, ела да ти покажа

- О, ти сваляш ли ме- избухна отново в смях тя - Днес ми дойде точно на място такъв разведряващ смях, страхотен заек си, признавам си

- Не, днес не те свалям, защото леглото ми не е оправено от сутринта, масата не е раздигната от закуската - намилах аз, сякаш се оправдавах уж виновно

- Не послъгваш ли

- Ела да провериш - не отстъпвах

- Много си хитър заяк и налита на какички от 4ти курс...Но някой друг път, обещавам

- Какво, отново среща в библиотеката ли

- Ще си помисля и ще ти кажа. Благодаря, че ме изпрати и за смехориите. Чао.

- Удоволствието е мое, с абсолвентка под ръка. Чао. До някой друг път

И тъкмо да се врътна и да си тръгна, тя

- Чакай малко, така не става - и нежна целувка се залепи на устните ми - Така е по-добре нали, да има за какво да мислиш цяла вечер, иначе лягаш и заспиваш.

Срещахме се из Университета, побъбрим в коридора и отново на лекции, упражнения. Изчаквах я след занятия, все едно случайно сме се срещнали, изпращам я до квартирата й, набързо целувка по бузките и до утре. Какво пък, и така е приятно.

Четвъртокурсничка, си мислех, не става за дискотека, за тайфата на шише пък въобще.

- Руми, има дискотека , хайде да идем утре вечер

- Ще ти откажа, искаш да ми се смеят ли, абсолвентка, а с децата на дискотека. Нее, не можеш  ме

примами и с ресторант, не съм фен на ресторанти и барове...

- Ние се събираме понякога из квартирите, да пийнем, на танци, ако искаш

- Занимателно, но не обичам да си показвам гърдите пред хората, знам я тази игра

- Предавам се тогава, остава единствената възможност - нерешително продумах -

- И  каква е тя

- Да те поканя в къщи, заповядай

Тя се поколеба за миг, сведе очи, погледна ме пак, пое дълбоко въздух.

Ето започна се,простак, мръсник, като се държа по-свободно, не значи, че съм курва. Налетяха ме разни мисли, но е право момичето, ако се задърпа лошо, иначе пак лошо

- Добре, ще дойда - тихичко каза тя - Страх ме е само от едно, не разправяй после наляво-надясно, че си свалил четвъртокурсничка, лошата дума е по-тежка и от камък.

Какво можех да направя, прегърнах я и зацелувах под някаква светеща неонова реклама.

Прегърнати тръгнахме към апартамента ми.

Настанихме се в хола, тя се огледа любопитно, но я изпреварих

- Живея сам, сега само ти знаеш, жилището е на баба и дядо, но те живеят на село. Рядко каня някого на гости, в тази стая са компютрите ми, принтери, друга техника. Тук е и рисувалната ми, платна, бои, опитвам се понякога да рисувам, и я заключвам под предтекст, че е стая  на съквартиранта. Друго какво, макар и в трети курс, нямам сериозна приятелка. Не крия, и не се хваля, идвали са момичета, но подходящата не е оставала, не съм я намерил все още.

Имам водка  , джин, ракия, вино, бира, безалкохолно. Каква музика предпочиташ, блус, танго, кънтри, рап, диско...- тартанисвах като навит стар грамофон

Тя ме погледна насмешливо с черните си очи

- Добра презентация, може ли още веднъж

Поех си въздух, аха да започна отначало.

- А защо не седнеш и да успокоиш топката, аз съм на гости и всичко ми е интересно, а предоставям избора на теб

Хайде, най-лесното е джин с тоник, шоколадови бонбони и диск с някакви балади.

Спокойствие и увереност лъхаше от нея

Поканих я на танц. Непознато подлудяващо ухание на зряла жена. Проврях бавничко ръка, напипах голото гръбче, тя само леко потрепери и се притисна към мен. Черните й очи сякаш ме пронизваха.

Облиза еротично с език устни, прилепи ги в моите.

Застнахме така, сякаш се изучавахме. Дрехите ни се разпиляха по дивана, поведох я в моята стая.

И от двете ни части, скоро станахме една част.. Равномерните ни тласъци ритмично се редуваха.

Беше ни приятно, шепнехме си нещо, зъбите  нежно прихапваха от ушенцата ни, телата ни не смееха да се отдалечат.

Скоро така хлътнахме един към друг, че ако някой закъснее от упражнения или консултации, другият висеше в хола на прозорвеца да гледа навън за завръщането му.

Дадох й ключ за апартамента, обособихме нейно работно място при компютрите, подредихме нещата й в гардиеробчето там, исках да се чувства по-комфортно. Съгласи се и напусна квартирата си, защо да дава излишни пари, живееше при мен.

Вечер със затаен дъх слушах разказите й за посетени страни и забележителности.

- Лятно време работя, нали има манипулация на плодове за износ, така си осигурявам средства за екскурзиите, не че родителите ми са финансово закъсали, но със свои средства се чувстваш по-независим и радостен. Мечтата ми е да посетя Япония, Токио, вече знам  кое къде са намира от забележителностите, е за 20 дни не можеш  да опознаеш един нов свят, но си заслужава - говореше тя тихичко и замечтано

- А ти, да не би да знаеш японски - попитах наивно

- О, не,като бях в Рим да не би да знам италиански, цял свят говори английски и това ми е достатъчно. А ти лятно време какво правиш

- Също поработвам при татко на бетоновия възел или в арматурния двор, аз пък събирам пари за мотор. После ходя за десетина дни в Гърция, ей тука под Ксанти, на море с още три момчета от махалата, и докато се усетиш лятото минало.

Предстоеше й преддипломен стаж, щеше да бъде в градчето си на около 30 километра от тук.

Пътуваше всеки петък следобед с автобуса при мен, в понеделник сутрин обратно.

Едни от най-хубавите ми дни и нощи, изпълнени с много любов.

Наистина сериозните неща не се решават голи в леглото, те за това са сериозни.

- Руми - попитах я една вечер - Не си ли мислила да се оженим, искаш ли да се ожениш за мен, ето виждаш допадаме си във всичко

Погледът в черните й очи сякаш се замъгли от отронена сълза.

- Не Петьо, не искам. Обичам те повече от всичко. Не искам да се нараняваме в живота. Ти би ли ме последвал в малкия град, където няма толкова възможност за изява, макар и да си вишист. Ти имаш още да учиш, а докато завършиш, колко вода ще изтече и никой не знае как ще се стекат обстоятелствата. Аз не мога да дойда тук, стипендиантка съм на едно предприятие и по договор трябва да работя там. Трябва ли да се измъчваме, да живеем разделени, да мислим за семейството и децата, ще бъдем ли полезни един на друг, или след време ще започнем да се обвиняваме.

Как мислиш, бихме ли го преживели, няма ли да се загнезди и ревността у нас.

- Но аз свикнах с теб, и ако не мога без теб. Ами, ако решим да върнем взетата стипендия...Но, доводите ти са точни, караш ме да се замисля

- Аз също, но трябва да бъдем трезвомислещи, особенно аз. Ако една жена не обича истински, завладяна от користни цели, голям град, имотно състояние, перспективи за развитие и т.н. Най-лесно е да свали спиралата и да се тюхка, как не внимавахме, ами сега, трябва да се оженим. А аз това не го  искам. Знаеш ли какво искам, да се запомним с добрина и любящи чувства помежду ни, и да си спомняме с носталгия тази връзка, да я съхраним дълбоко в нас и само за нас, да съхраним едни истински приятелски чувства. Не съм ли права, а - говореше тя и се разплака -

Петьо, Петьо, приятелю мой, какво да ти кажа. Баща ми е Председател на РКС, Районен Кооперативен Съюз, каза че са отпуснали бройка  за икономиката, стипендия и разпределение в РКС, и мога да стана главен счетоводител или зам.председател. Ти чувстваше с каква любов идвах при теб през стажа. Благодаря ти, че за защитата бях тук при теб, в твоя дом, даваше ми сила и се радваше на успеха ми. Предстояха държавните изпити. Отново вяра в успеха намерих при теб, ти ми даваше всичко. Избрах най-лошият и най-добрият вариант, да се върна в градеца и запазя тайната за едно голямо приятелство или по-скоро любов. Не ми се сърди , момчето ми.

И си замина.

До оня ден в който се срещнахме. Бе със съпруга си. Пийвахме по чашка кафе

- Представяте ли си господине, с госпожа Румяна се запознахме не в дискотеката, а в библиотеката. С няколко колежки вдигахме шум над обичайното, а тя дойде и тихичко ни предупреди '' Колеги, това е библиотека,вие сте в библиотеката и тук се пази тишина ''

После всички й се извинихме, тя се усмихна и ни нарече зайци, а ние бяхме в 3ти курс. Колежките я поканиха няколко пъти на кафе, а тя ни разказваше къде е била, какво е видяла, и мечтата й да иде в Япония, Токио. Ходихте ли там, госпожо.

- Да, с Милен ходихме заедно, беше прекрасно

Чувствах, че нещо ги мъчи, не им е до шеги и спомени. Поглеждат се смутено.

- Знаеш ли, след като завърших се върнах в градчето, започнах работа в РКС,Милен също, млади специалисти, вишисти, перспективни кадри. Аз главен счетоводител, Милен главен инженер по производството. Всичко беше добре, работа, длъжности, пари, екскурзии..Но ни застигна някакво преструктуриране и стана тежко в малкия град, съкратиха ни. Децата пораснаха, трябва да учат в Математическата гимназия. Дойдохме тук, отново неприятности, квартира, от офис до офис носене на документи, с вечният отговор '' Ще ви се обадим''. Докато не издържах и казах на едни ''Не искам да ми се обаждате, кажете  сега ДА или НЕ. Видяхме те един ден, тръгвате с мотори за някъде, познах те. Попитах сервитьорката къде сте, а тя отлетяха, кога ще се върнат, когато се приземят. За какво те търсим с Милен, имаш ли някакви познати, търсим работа. Това е.

Милата ми Румяна, не я бях виждал така съкрушена. Нещо ми трепна..

Едва сега забелязах подареното  от мен златно синджирче с вяра, надежда и любов послучай дипломирането й, все още беше с него, дали вярваше в тях.

- Вижте семейство, ще се опитам да помогна, при мен няма такива, абе защо не дойдохте вчера

Набрах номер на мобилния

- Добър ден, госпожа Петрова...

Така се бяхме разбрали, че за пред чужди  хора и по-важност, сме г-жа Петрова, г-н Петров, а иначе мама, татко, Петьо

- Госпожа Петрова, онова място за счетоводител, нали беше за магистър,... даа, добре, моя състудентка търси работа,... нее, била е главен счетоводител,... добре, ще го дам, когато дойде ли, ще предам. Поздрави на леля Марго.

- Така, знаете ли къде е ''ЕСК Корект '', ето адреса, звъннете, казвате име фамилия, кого търсите и госпожа Петрова ще ви приеме за събеседване. Успех. А сега да видим за господина.

Двамата се спогледаха със скрита надежда. Набрах отново номер.

 - Татко, здравей, дали ще имаш време да видите един колега,... не, не е счетоводител, инженер, механик е, добре ще дойде. Това е фирмата на баща ми, строителна фирма, все ще измисли нещо.

Ето ви моя номер при нужда, първо в Корект за госпожата, знаете къде са офисите на Петров билдинг АД, аз ще съм там. Хайде още веднъж успех.

Мама и татко ги приеха на работа.

Обади ми се Румяна един следобяд.

- Петьо, не знам как да ти се отблагодарим, извинявай отблагодаря - каза тя тихичко

- Добре, аз знам, елате двамата след работа в ''Маковете '', знаете къде е, да кажем в 18 часа.

Двамата ви искам - казах малко назидателно

Предупредих сервитьорката. Дойдоха.

- Как да ти се отблагодарим - започна пак Румяна

- Много просто, навсякъде са необходими лоялни и коректни служители, бъдете такива. Това ще е благодарността за всички ни.

След половин година работа, по мое настояване, татко им предложи да закупят от полузавършените апартаменти в добър квартал.

Защо, не заслужаваше ли Румяна такъв жест, една прекрасна и искрена приятелка.

Румяна се бе обадила от предплатена карта

- Благодаря, момчето ми

            Разтърках с палци очите си. Насълзени ли бяха или замрежени от витаене по ъглите да търся паяжини. А татко все така търсеше главният герой из Справочника...

следва...