Колежката Делчева или Пъстротата на живота 14
Летните месеци бяха благодат за децата. Игри на воля по пясъка и във водата, из къщите ни в Миродато. Ние бръмчахме с моторите два пъти месечно при тях, всички родители ни навестяваха. Тогава леля Фани и чичо Яни бяха на седмото небе, отново заедно както едно време, когато бяхме млади се шегуваха, и спомени, спомени.
Навън тихичко ромолеше есенен дъждец. Бъбрехме си смехории в ''Маковете '', хихикахме тихичко за да не смущаваме другите посетители/.
- Хораа - през смях каза Силвия - Изглежда Нептун ме е харесал, бременна съм, Ани трябва да настигнем Лили и Поля
- Ох престраших се, как да го кажа. Чувствам, че Нептун не ме е подминал, бременна съм и аз - тихичко изрече и Ани.
- Я по-високо вие двете - смееше се сега Лили - Нептун бил виновен, а. Честито ви момичета, така и трябва
И настана весела шумотевица, ръкомахания
- Мирославе, не стой безучастен, виж хората какво правят. Поля вече изравни рекорда ни, Силвия и Ани ще го направят, а ние с ...