Колежката Делчева или Пъстротата на живота 8
Тишината на утрото ме сепна. Имах чувството, че нещо важно се е случило.
Но къде съм. Завивките ухаеха на нещо непознато, топличко и унасящо. Пипнах се на обичайното място, там си е, но защо съм без дрехи.
Помня само голо женско тяло, обвиващо ме, нежни ласки, безтегловност.
Ощипах се по крака, ох боли, значи съм жив. През мигли погледнах.
На няколко метра приятна жена с черна разпусната коса, ме гледа с нежен поглед. Седнала на по-голяма табуретка, отново в йпга поза лотус. Облечена във вишнев спортен екип, отдолу бяла тениска, бели чорапки. Немърдаща. Богинята Шива.
Нее, Силвето е. Отворих очи. Да, тя е.
- Добро утро Силве, успал ли съм се - смотулевих и понечих да стана. Е, как без боксерки.
- Добро утро, наспа ли се Петьо, наблюдавах те, като малко детенце си - весело каза тя
Стана и седна на крайчеца на леглото. Ръката й нежно галеше лицето ми.
- Чакай, чакай да ти донеса дрехите, разбрах че всички сте фенове на '' АДИДАС'', а ако съм у ...