Настъпи тягостна тишина. Изведнъж сигналът, че програмата на сушилнята е свършила я наруши.
Защо ли го направих, укорявах се негласно, но поне опитах, предложих й, решението е нейно.
- Да, ще дойда - прошепна тя - За днес изненадите ми дойдоха в повече. Само сгъвам ти дрехите, ще сложа някои мои неща в пътната си чанта и тръгваме.
Преместих двете циклами и азалията в колата ми, нагласих и багажа, и потеглихме. Времето сякаш бе с нас, приятно топличко и слънчево.
- Ще минем покрай хипермаркета - предложих - Направо съм забравил какво имам и нямам в хладилника. Не се притеснявай, дадоха ми някое евро подарък, така че ще ги употребим сега, и да не забравя две кутии шоколадови бонбони за две прекрасни дами.
Бяхме готови с покупките и към моята обител.
- Имам съседка фрау Вера и сестра й фрау Зина, по неписана традиция за Нова година им подарявам цветя и бонбони, възрастни хора, да ги зарадвам, макар че децата на фрау Зина са наблизо, но семейства, работни ангажименти и забравят понякога за ...