Симеон влезе в класната стая и усети как приказките замряха още с появяването му. Вървеше с наведена глава и нямаше нищо напротив да се прави на невидим. Седна на чина си и извади една тетрадка по "всичкология" и химикал. Заигра се с химикала и го въртеше нервно из пръстите си. После взе да го щрака. Не чу нищо през деня. Витаеше в пространството. А минутите едва - едва се нижеха.
Лили я нямаше в клас. И по-добре…не искам да я гледам…
През междучасието отиде до лавката за хамбургер. Изчака момчетата от класа да минат и тогава се нареди на опашката. Правеше се на разсеян, но беше нащрек. Като оголен нерв... само някой да го закачи и щеше да се втурне насреща му...
Беше много гладен. Захапа здраво закуската и отпи от колата. После смачка кенчето и се затътри към стаята. Май по-добре да е сам...като вълк единак...
Часовете се изнизаха и когато удари последния звънец той нетърпеливо се изниза първи от стаята. Побягна най - бързо.
До тук добре, никой нищо не му подхвърли.
Но усещаше погледи ...