Позагледах я, изглеждаше спокойна жена, е с малко тъжни очи, но какво пък детството ми да не беше много весело та да се смее над детски истории за омазани лица с петмез или рев за обелени при игра колене.
- А ти сигурно си имала елха като дете , а сега не видях , то пералня, работно място де и елха...- попитах
- Не, и аз не си спомням - отговори с треперящ глас
Посмръкна някак си по детски, поразтърка носле.
- Искаш ли днес да се поровим в миналото си, а утре да се опитаме да го забравим и помечтаем за бъдещето - предложи тя
- Да, така и трябва да бъде, макар че винаги въртим-сучим и се връщаме към миналото
- Слушай тогава - с тъжна нотка на гласа си промълви - За разлика от теб, аз не познавам майка си, баща си даже и на снимка, нямала съм баба и дядо, брат или сестра,... сама на този свят. В тежки моменти все си спомням думите на някаква леля от социалните домове ''Хрантутници, майките ви са ви изпикали и ви довлякли тук, ние да си блъскаме главите и здравето. Нали сте деца на любовт ...