26 янв. 2024 г., 07:59
8 мин за четене
Получих новата дестинация ,Завода за полиетилен - Пристанището. Изтръпнах, словачката Ксена диспечерката, е там. Имахме с нея малък романс, правехме се на влюбени ли или само разменяхме флуиди на еротиката. Тя ме изпревари, но си останахме все пак служебно добри приятели, макар че се почувствах тогава малко пренебрегнат.
- Знаеш ли допадаме си всячески, не съм сигурна дали се обичаме истински, но знам че се харесваме. Ще ти споделя нещо, не искам да се изненадаме. Ние с теб сме икономически емигранти, дошли тук да търсим по-добър живот, може в страните ни животът да е по-спокоен, но сме избрали този. Искам добре да ме разбереш, колкото и да се кълнем че се обичаме, че ни е хубаво един с друг, едва ли ще е вярно. Искам да ти съобщя нещо много важно, Петер, знаеш ли Курт ми се обясни в любов, обичта ни с него е по-различна от тази с тебе, мисля че ще имам една сигурност с него за в бъдеще. Така се радвам, най-после той го направи - се изповяда Ксена и лицето й поруменя, русите й
плитки з ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация