Пешо си сипа още кафе и взе вестника. Жена му беше отворила магазина тая заран, той трябваше да я смени към обяд. Дотогава нямаше да скучае – пуска капковото, прекопава мястото, освободено вчера от краставиците, нахранва кокошките и останалата паплач, състояща се от прасе, куче, две кози, дъщеричката и племенничката, докарана от сестра му за седмица на село. Хем тя да си почине от нея, хем детето да погълта малко свеж въздух, както все още си въобразяват в града…
Но днес нещо не му се бързаше, пък и си знаеше – ще успее, времето е разпределено, работата е обигравана досега не едно лято.
Отвори вестника. Отдавна купуваше само един – четеше, за да не отива зян, а после събираше хартията в един кашон. За зимата – разпалки трябват.
То и тоя вестник нямаше да го има, но баба Мара всяка сутрин разхождаше кучето на сестра му – и то доведено на чист въздух, посрещаше автобусчето от града и Колето, съученик на Пешо още от селското школо, й даваше вестника.
Пешо вдигна чашката, отпи и плъзна пог ...