Вече втора година обитаваше ''Колибката''. Така бай Димо наричаше дървената постройка, в която прекарваше дългите и самотни дни и нощи. Преди да се ''нанесе'' там, той спеше, където намери - по строежи, полу-разрушени сгради, пейки...
Самата ''колибка'' представляваше дървено здание с размерите на малък двустаен апартамент. Преди да бъде изоставена, тя изпълняваше ролята на квартално кафене - сборен пункт за предимно по-възрастното население на махалата. Години наред хора от съседните блокове се събираха там, за да се разтоварят от напрегнатото си ежедневие, докато, един ден, бат' Пешо - собственикът на заведението, обяви, че заминава да живее при сина си в Америка...
За бай Димо ''Колибката'' беше като дворец, в сравнение с местата, които обитаваше доскоро. Допреди няколко месеца тук още кипеше живот, така че бившото кафе беше в доста прилично състояние. Декември се струваше като август на бездомника - и нормално, имайки предвид зимите, прекарани по строежи и изоставени сгради. Беше с ...