Колко въпроса събира една салфетка?
Това ли е? Изгаряща прегръдка, безпаметен миг, застинал само в няколко секунди. Искра, пожар, не, експлозия! Само аз и тя. И две тела.
Красота, страст, буря, апотеоз.... и НИЩО. Край .
Къде съм аз, къде е Тя? Къде е чувството извън плътта? Празнота. И аз се нося в нея... Къде е Тя? Кога я изгубих? Дали я имах? Какво имам сега? Поредната лъжа. И... о, колко жалко! Колко просто! Така ли е устроен света?
Защо не мога да Я открия? Защо другите не Я виждат? Аз като тях ли съм? Дали искам техния живот? Защо се отричаме от Нея? Защо Й търсим други имена? Дали искам такъв живот?
Къде правим разликата между порива и нуждата на сърцето? Защо Й обръщаме гръб?
Защо Я материализираме?
Защо Я опростяваме и усложняваме? Защо градим оправдания, за да Я отхвърлим?
Защо тези, които Я търсят, не Я намират?
Прогонихме ли Я, или Я трансформирахме в нещо масово?
Обезличихме ли Я?
Така по-щастливи ли сме? По-истински ли се чувстваме, потопени в моментността, водени от пори ...