87.

Беше “раздал” вече и петте общи открити карти и за да участва в надпреварата кой ще спечели, като си покажат картите, трябваше да плати на пота още 150 лева, но първо погледна с какви карти разполагат противниците му. Само един можеше да го бие, но той се беше отказал, понеже му бяха останали малко чипове и явно нервите му не са издържали.

И така без колебание Николай хвърли на масата три чипа по 50 лева. Картите на другите се обърнаха (той ги знаеше предварително) и парите на пота, общо 2000 се вляха в сметката му. Еха! Де да бяха истински! Но може и да станат, ако от кредитната си карта прехвърли на сметката си в PokerStars определена сума и заиграе с истински пари. Но засега нека да поиграе наужким, за да придобие опит и да се подготви за големия удар.

За кратко време без да рискува, като блъфира, а играе само на сигурна карта, “виждайки” картите на противниците си спечели 100 000 лева.

И реши, че е настъпил моментът...

88.

След покупките на лекарствата и другите неща в картата му бяха останали точно 1000 лева от заплатата и от снощната му печалба от мача. А в левия горен джоб на ризата си къташе онези 50 лева, които Стефка го накара да извади от машината с Мидата в злополучната вечер, когато беше спечелил 38 400 лева и лекомислено ги проигра.

Отвори сметката си в покер сайта и прехвърли в него всичките си 1000 лева.

Избра си нова маса, където имаше вече пет играча. И за негова радост отново най-вдясно мястото, което му напомняше за Стефка беше свободно. Натисна с левия бутон на мишката върху “кръгчето” със “седни тук”...

И вече беше в играта...

89.

Очаквайки да свърши започналата вече игра и картите да бъдат раздадени, с придвижване на курсора върху всеки играч видя тяхното местоположение. Всички бяха от различни страни – Канада, Франция, САЩ, Мексико, Перу. И едва ли някой от тях беше чувал за България. Но много скоро не само щяха да чуят, но и да почувстват по изпразнените си сметки. Направи му впечатление, че от всички най бедният е той. Другите имаха десетократно по големи суми, и в кръгчетата никой не беше сложил снимката си, а някакво животно или растение, като неговото ludobile.

Започналата без него игра приключи и дилъра (един от играчите редувайки се всеки по посока на часовниковата стрелка да раздава картите), подхвърли на всички по две. На него отворени, а на другите затворени. Но за него и те бяха отворени, а неговите за другите затворени. И можеше да играе на сигурно. Да чака момента, когато има карти. И така, че той беше Силния. Оприличи се с Голямата риба, която изяжда малката. И защо не след като света беше устроен така, на силния да се дава, а от слабия да се взема и това, което има.

90.

Напълно в разрез с характера му, да не рискува, бавно и методично с търпение, използвайки Силата си да вижда затворените карти на противниковите играчи, сметката му набъбна на 20 000. Някои от играчите се отказаха. На тяхното място седнаха други, но и те много скоро разбраха, че нещо не е в ред и се оттеглиха. Беше останал сам на масата със спечелени 40 000 лева. Точно толкова, колкото очакваше да му отпусне банката срещу ипотека на апартамента. И в такъв случай, дори и кредитът да му бъде одобрен, нямаше да го взема и да рискува да го загуби. И когато се канеше да прехвърли спечелените пари от сметката си в сайта в кредитната си карта точно срещу него на масата се появи играч със същата сума в сметката си като неговата – 40 000 лева.

Е, добре дошло! Защо де не спечели още някой лев? Сега му се е паднало. И раздаде по две карти.

Противникът му блиндира с 50 лева и той преди да плати или да бие тройно, погледна картите си.

Ха! Два аса.

Погледна неговите, но какво беше учудването му, когато видя, че не сияеха и трептяха, като звезди образувани от разноцветни точки и бяха затворени. Нещо се беше случило.

И той затвори очи. Пое си дълбоко дъх. Отново се заизкачва по стълбата на преражданията си и този път избра друго по-висше сетиво от предишното да пробуди.

Направи го.

И отвори очи.

Но картите на противника му пак бяха затворени.

Вгледа се в снимката на кръгчето и с ужас видя Рицар с желязна черна маска на лицето, с черно наметало и със светлинен меч в ръцете.

Прочете името му: Дарт Вейдър.

91.

Явно срещу него се беше появил играч, който също владее Силата. Силата, която е енергийно поле и обгражда преди всичко хората. И тези от тях, които я усещат, ако я овладеят, имат свръхестествени способности, с които могат да си служат под различна форма. В случая неговият противник я беше концентрирал в меч с енергиен лъч и беше замахнал към него да го посече, като обвие своите две карти в мъгла. За части от секундата Николай извади своя и посрещна удара, като обви и своите две карти в мъгла, за да бъдат невидими.

Отекна звън.

Звън от Битката, която предстоеше.

92.

Дори и да не виждаше неговите две карти, шансът беше на негова страна. В ръката си държеше два аса (най-силната карта в момента) и затова не се поколеба да бие тройно. 150 лева. Дарт Вейдър се замисли и учудващо го умножи на девет пъти. 450. Не може да бъде? По-силна карта от него в момента не може да има, а и няма как да разбере (а дали беше наистина така) какви ще бъдат следващите общи първо три, а после на два пъти по една общи карти и затова без колебание умножи по 27 пъти блинда. 1350. Дарт Вейдър ги плати и във въздуха се чу свистене от двата им светлинни меча, които се кръстосаха.

На масата се появиха първите три открити общи карти.

93.

А те бяха: купа аса, пика поп и спатия поп. Той имаше спатия ас и кари ас. Така че с трите общи карти имаше фул хаус, покер ръка, която можеше да бъде бита единствено, ако Черния Лорд има каре. А това беше възможно, ако двете му скрити карти бяха два попа, но вероятността беше много малка и затова Николай би пота три пъти (такава карта не се падаше всеки ден, а и при положение че можеше да направи каре аса, ако при другите две открити общи карти, които предстоеше да бъдат раздадени има ас.

10 050.

Вейдър отново плати.

И на масата се появи четвъртата открита карта.

Пика ас.

94.

Ха!

Каре аса.

Късметът беше на негова страна.

В момента имаше най-силната карта.

И реши да блъфира, като “чекне” – пропусне реда си на залагане и предостави това на противника с цел да го заблуди, че няма нищо.

И изглежда, че Дарт се хвана на въдицата, защото изненадващо сложи 5000 на зелената маса.

Хе-хе-хе! Блъфираше.

За да не го уплаши и да се откаже, ако заложи всичко, което има, Николай само му плати.

И на масата се отвори последната открита, пета обща карта.

Дама пика.

95.

Настъпи последната, решаваща част на битката.

Мечът му изсвистя във въздуха и той зае една от най-използваните позиции в кендо, при която хвана с двете ръце светлинния меч пред корема по линия на тялото си и със стъпала здраво стъпили на пода.

Пред него Властелинът на Мрака вдигна меча над главата си в готовност за сечене.

Николай имаше ред на залагане.

Замисли се за възможните варианти с какви карти може да разполага той. Или нямаше нищо и се опитваше да блъфира. Или наистина имаше каре от попове или кольор (пет непоследователни карти от един и същи цвят, в случая пики), които пак бяха по-слаби от неговото каре аса.

Но! О-о-о-о!

Имаше и една съвсем малка вероятност да има в скритите си две карти пика десятка и пика вале. И тогава правеше мечтания от всеки комарджия заветния, непобедим флеш роял от черните пики – аса, поп, дама, вале и десятка.

Но това беше възможно едно на хиляда.

А той имаше каре аса.

Прибави 5000 към пота.

И с рязко движение насочи меча си към сърцето на Черния Лорд.

С мълниеносно въртеливо движение над главата и встрани Дарт Вейдър парира удара му и отново вдигна меча над главата си, готов да го посече, като плати петте хиляди и заложи всичките си останали 19 950 лева.