- Добър ден.
Младата служителка вдигна глава и се усмихна кипро:
- Здравейте. Добре дошли.
- Бих искал да ползвам услугите ви.
- Разбира се - усмивката ù го заслепи с белотата си, и той примигна смутено. "Колко много зъби" отбеляза несъзнателно и свенливо погледна встрани. Не беше прилично да се втренчва така в момичето. Тя обаче не изглеждаше ни най-малко притеснена, напротив. Излъчваше толкова младежка жизненост и сексапил, че той за първи път почувства тежестта на годините си.
Разгледа листовката, която му беше пъхнала в ръката.
- Това... - заекна неразбиращо.
- Формуляр - бодро каза момичето - Трябва да го попълните.
- Не разбирам - промърмори той, докато четеше. - Пълно е с точки и подточки относно задълженията на клиента. Кому е нужно всичко това?
- На фирмата, разбира се. Поради специфичността на услугата, която извършваме.
- Не е ли някак... прекалено. Да вземем това - клиента се задължава да не предприема действия в разрез със закона, както и с общоприетите правни и морални обществени норми на поведение.
- Ами да. Фирмата не може да поеме отговорност за действията на клиента, който се е възползвал от услугите ни.
- Че нима някой е тръгнал да върши престъпления? Хубава работа...
- О, и идея си нямате колко често се случва хората да реагират спонтанно и необмислено след получената информация. А това ме подсеща да поискам медицинското ви.
- Моля?
- А, нима не сте запознат? Това е задължително фирмено изискване. Има го във всички реклами.
- Изглежда съм пропуснал да го видя. То пък за какво е?
- Е, как! Задължени сме да се съобразяваме с физическото и психическо здраве на клиента. За да се избегнат всякакви рискове и опасности след извършването на услугата.
- А, имате предвид...
- Именно. Ако например имате високо кръвно, или, не дай си Боже, слабо сърце, не бихме ви посъветвали да ползвате услугите ни.
- И таз добра! Не е ли достатъчно всеки клиент сам да си решава...
- Става. Но само ако подпише декларация, че ни освобождава от отговорност и поема сам всички рискове.
- Наистина съм изненадан. Толкова много предпазни мерки, ама че работа! За тази цена мислех, че всичко ще стане бързо и безпроблемно.
- Но не всеки е склонен да поеме опасността от един инфаркт, например. Вие също едва ли бихте рискували, на вашата възраст...
- Така е. Като си помисля, права сте.
- Да, господине. Истината може да създаде сериозни проблеми в някои случаи, и ако човек не е напълно уравновесен и психически устойчив, риска е огромен. Длъжна съм да ви предупредя.
- Ясно. Сега започвам да се чудя как изобщо имате клиенти при това положение. Кому е притрябвала истината, щом може да ти донесе куп неприятности и да ти съсипе живота!
- О, не е точно така! Да знаете само колко хора сме ощастливили! Понякога истината може да донесе облекчение и истинска радост.
- Сигурно, ама... Малко прилича на лотария. Ако изтеглиш печеливш билет, всичко е супер, обаче какво правим в противен случай...Вижте, размислих. Отказвам се от услугите ви.
- Разбирам ви. Но помислете пак. Винаги може да се върнете.
***
Една вечер, месец след това, докато се прибираше с колата от работа заедно със свой колега, се сети отново за тази фирма. Не за друго, а защото колегата му сподели проблема си - съмнявал се, че жена му има извънбрачна връзка.
- Е, не вярвам. Та вие сте женени едва от две години!
- Абе и на мен не ми се вярваше, ама... Ох, само да знаех истината!
- Истината ли? Че за какво ти е чак пък толкова? Жена ти нали ти е на разположение винаги, когато ти потрябва. Сам си казвал каква добра домакиня и къщовница е. Ти да не би да не кръшкаш.
- Абе, ти чуваш ли се какви ги приказваш! Ако ставаше дума за твоята жена, пак ли така щеше да говориш!
Той подскочи като ужилен. Колегата беше нацелил слабото му място.
- Така значи-рязко зави в пресечката, като опитваше да се овладее.-Нямаш проблем тогава. Щом искаш истината, ще си я получиш. Само че трябва да си изкараш медицинско.
- Какво говориш? Какво медицинско?
- Ето тук е-спря колата в края на улицата и посочи към табелата дори без да я погледне-Тук трябва да дойдеш, за да си получиш истината. Предупреждавам те обаче, че и цената си я бива.
- Виж, не ми е до шегички. Мислех, че ще ме разбереш, а ти си правиш майтап...
- Какъв майтап, бе човек, исках само да ти покажа къде ... - но тогава погледна табелата и зяпна. На нея с поизбледнели букви, но все пак достатъчно ясно, пишеше "Химическо чистене".