КОНЦЕРТЪТ
С мой приятел се срещнахме на площада. Каза ми, че отивал на концерт. Покани и мен.
- Не съм любител на концертите. По-добре да се поразходим - предложих.
- Ела. Познавам добре певеца. Ще ти хареса.
Започнах да се колебая. И, понеже приятелят ми много настояваше, се съгласих. Какво ми пречеше, вместо да се чудя накъде да вървя, да послушам малко музика. "Може пък наистина да ми хареса" - си казах.
Залата бързо се напълни с хора. Концертът започна. Още в самото начало ме подразниха силната музика и ярките светлини. Когато Певецът излезе и запя, съвсем се разочаровах. Мнозина от хората около мен открито изразяваха недоволството си, започнаха да напускат. Щях да ги последвам, ако не бях дошъл с приятеля си. Освен че пеещият, според мен, беше посредствен, текстовете на песните му бяха слаби, да не кажа глупави.
Когато програмата му най-после свърши, вместо ободрен и вдъхновен, излязох подтиснат, отегчен и неудовлетворен.
- Е, какво ще кажеш?! Беше чудесен, нали? - рече спътникът ...