КОНТРАПУНКТ НА ЛЮБОВТА

Светлината те плаши. Зениците ѝ те преследват. Не можеш да се скриеш. Те пронизват всяка частица от младото ти тяло. Трепериш. Ръката ти нервно се протяга и гаси лампата. Тъмнината говори. Говори немилостиво, камбанно в съзнанието ти. Съвестта се гърчи, гори в пламъци. А в тях, изплезили езици, се борят за живот достойнство, гордост, себелюбие... Мракът те обгръща. Късно е. Договорът е подписан и всевластието му не признава духовни причини. Дамоклиевият меч е надвиснал над главата ти. На педя разстояние е и чака, чака и се наслаждава на пагубната си сила, на въздействието си. Леко прегърбена, гледаш надолу, не виждаш лицето му, смее ли се, или ти се подиграва... Сърцето е замряло до точката на спиране. Сърна – пред отворената паст на звяра. Последен опит за бягство... Вик! Лампата светва. Лапите му прегръщат грациозната ти шия. Снишаваш се, за да се измъкнеш, но пръстите се впиват, а отвратителния образ се доближава до лицето ти. Усещаш противния му дъх, лигавите устни, туловището, което те притиска към пода. Сърцето ти се изтръгва от затишието и лудо бие. Кръвта му достига до гърлото ти и те дави, движи се в мозъка ти и го затуля с мрак. Остават само сенки от светлина, която крещи, противопоставя се, ръмжи, хърка предсмъртно. Мрак. Пълен, непрогледен мрак...

Ти имаше избор, но той се губеше в размътеното ти от болки съзнание, болки, които ти бе причинил животът – дългове към битието, към любими хора... Смъртта не беше изход, макар че я предвиждаше. С нея не можеше да покриеш дълга си. И се предаде на греха, продаде се на Дявола. Нямаше достатъчно вяра в Бога, за да се противопоставиш на сатанинското предложение. Беше я изгубила някъде по пътя.

Вече не гориш. Бавно изстиваш – парче месо без сърце и душа, захвърлено в прахта. Ще се движиш, ще ходиш между хората, но ще можеш ли да се наречеш „Човек“, или ще свикнеш дотолкова с греха си, че ще го използваш за издигане нагоре, по-нагоре и всичко това ще ти носи радост, дори ще мислиш, че си щастлива, че изпитваш любов, но тези усещания ще бъдат измамни, защото когато останеш сама, едно малко вирусче ще гризе мислите ти, съзнанието и многото под-съзнания, нашепвайки: – Грешница! Грешница! Грешница!...

30 04 2019

Надежда Борисова Аврамова