Беше есента на 1939 година, когато се уволниха от казармата двамата акрани Петър Филипов и Иван Стойчев...
Иван служеше в 4-ти конен на Н.В.Цар Борис Трети полк в Ямбол, откъдето след полагане на клетвата, бе командирован в София, за да завърши с отличие Школата за санитарни подофицери към Централната военна болница. Службата му продължи с шестмесечен стаж в 3-та дивизионна болница в Сливен, когато на 1-ви септември 1939 година нацистка Германия нахлу в Полша и всички люде разбраха,че за света настъпват съдбоносни години, защото тревогата и спомените от Първата световна война, отново се настаниха в душите на хората...
Петър Филипов още неотърсил се от смъртта на баща си се прибра в Роза да се грижи за съкрушената си майка и имота си,както и за земеделските земи, защото той си беше единствен син в семейството. Мечтата на баща му да изучи сина си за агроном умря заедно с него. Петър навърши години за войник,изкара службата в същия полк ;и като Иван,се уволни и премина в запаса.
От портал ...