Корени –шеста част
Произведение от няколко части « към първа част
Няма го оня зелен равналък. Пойните певци и щъркелите се събраха в един устрем на юг и Тракия, заслушана в тяхното прелитане все повече узряваше с цветовете на носталгичната си умисъл за плод.Идеше време за гроздобер, а нощите взеха да докарват хлад, бостаните бяха "баберкувани" и каруци с дини,пъпеши и тикви влязоха под дългите навеси и мази за съхранение. Едрите мамули на царевицата, питите със слънчогледи,бяха в специални сушилни, за да са годни за мливо за ярма,както пък слънчогледа за маслобойната в града, където на ишлеме селяните получаваха шарлан,срещу количеството слънчогледово семе.
Децата тръгнаха с цветя към училището и есента ненатрапчиво въведе ред в селото.
-Клементина е вече в пети клас-ей тъй, между другото, като задоволство вметне Алафрангата.
-Минке, отръкна и нашата гугутка,нашата радост и надежда!
Мина мълчаливо го погледне,па сведе поглед и се усмихва ,за да не видят гордост в очите й...
-Ще взема да наобиколя лозето, щото откакто му направихме последната шарена копан, абе, то косета-босета, колко щеш!
Истината беше, че минаваха понякога копанари, калайджии и демирджии, които посягаха на реколтата на хората, въпреки че имаше пъдари по лозята и бостана...
© Стойчо Станев Все права защищены
Свързани произведения
Комментарии
-
"баберкувани" ще рече обрани предполагам.. думите ме забавляват Стойчо, сега няма едно, има друго, а след нас кой знае дали изобщо ще има професия "доктор" може човеците да имат по един миникомп чип в ръката, той да се свързва с базата данни и да отчита какво им трябва и не на тялото и душата
абе друго ще е, а може и пещери да правят пак, кой знае.. -
Благодаря, Симона!
Радвам се, че ти допада! -
Ухае на любимия ми сезон, да. Продължавам да си чета с наслада!
-
Благодаря, Георги!
Все пак имаше уважение и донякъде неудобство, за да не кажа "морал"... -
Абе те минаваха, но и не прекаляваха, а сега, като минаха новите варвари... и трева не никне...
Поздравявам те. -
Дано не съм потока, защото язък са салатата!😉
Ей,чакай че Мариана е наред!
Съжалявам, че недогледах,Мариана!
Иде есен, чаровна като бременна жена!🍂🍃🍇 -
Като ракия си - малка чашка, После чакай следващата...
-
Благодаря за написаното от теб, Младен!
Тогава още и медиците имаха право на частна практика, за което ще дойде приказка по-нататък...
Дочка, отново добре си ми дошла!
По отношение на селските хора и децата им...Всички знаем кога започна миграцията от селото към града, но тя дори се поощряваше с лозунгите :"химията-наука на бъдещето!","да живеем добре в устроените ни градове!"или "Козлудуй-градът на атомната енергетика и светлината!"... -
Имаше и училища( имаше и деца) И реколта за стопани, че и за косетата... Сега само табелките в двата края на селото...са останали...
-
Помня го това време, когато дините бяха по 3 ст. килото и човек си пълнеше цялата изба с дини. Пей сърце! Ала за жалост отлетя, ведно с младостта. Помня още и времето преди обмяната 1962г., когато дядо ми - генерал-майор Младен Алексиев Филипов ме пращаше да му купувам в. Работническо дело, тогава струващ 20 ст. Но не, за да го чете, а за да го нареже на правоъгълничета с подходящ формат, за да си бършем дупетата с него, защото по онова време нямаше още тоалетна хартия. Стана ми мило от тези спомени. Ти ги възкреси с повествованието си, Стойчо. Поздравление!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Все права защищены. Произведения являются собственностью их авторов.
Баберкуване,ще рече свобводно окончателно, последно обиране на плодове и зеленчуци, може и не само от твоя имот,а на общо основание, защото селяните понякога съзнателно остават за доузряване,ако има още нещо зелено.
Що се отнася за бъдещето на цивилизацията и по-конкретно как ще се развие медицината...Предполагам, че лекарите и другите медици ще са биороботи.