29 мая 2006 г., 17:42

Кошмар  

  Проза
1267 0 0

Детето срещу него беше голям темерут. Не искаше да помръдне и сантиметър, за да потегли колата. Той беше изнервен. Натисна газта до дупка и започна да си играе със съединителя. Отпусне - натисне. Отпусне - натисне. Автомобилът потрепваше като ранен звяр. Детето го гледаше ехидно и не помръдваше. Хората на спирката бяха безучастни. Валеше. Беше студено. Гадно! Мократа обувка се хлъзна. Педалът на съединителя със скок го удари в глезена. Гумите изсвириха. Колата литна. От детето остана кърваво петно. Хората впериха поглед в номерата. Вече не бяха безучастни. Но късно! На петнадесетия метър рязко зави и се вряза в крайпътния стълб. Уви! Беше с колан.
След две минути щеше да дойде в съзнание. Да живее. Още петдесет години. С гадната, нагла, ехидна усмивка на това дете.Щеше да го преследва. В полицията. В затвора. После на работата. В леглото. Навсякъде! Винаги!

© Александър Колев Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??